по мотиви от Марк, 7 глава
Той не е човек на традицията. И си няма уважение към мъдреците, които са се пънали да внедрят ритуалите от храма в бита на хората. За да ги помнят. Така например измиването на ръце, чаши и шишенца се е наместило в няколко трактата на тяхната Мишна. Затова когато учените глави виждат как учениците на Исус ядат с немити ръце са потресени до немай къде. Как е възможно? Защо правят така?
Чужди на онази култура, ние недоумяваме тия драки. Е и? Какво толкова! Нали ковид няма по онова време? Въпросът обаче не е в хигиената. Пък и няма лошо да си измиеш ръцете, преди да ядеш с пръсти. Но това не са правилата за добро възпитание. Това са законите за ритуалната чистота. И те по онова време придобиват епидемични размери. Стават патология.
И засягат сърцето на религията: Как ставаме нечисти? Какво ни омърсява? Какво ни прави недостойни да бъдем в присъствието на Бога?
Разяснения и примери за учени глави
Исус не може да бъде хванат на тясно. Макар че опонентите Му непрекъснато се опитват. Той обаче познава естеството на нещата и същността на процесите. Затова се насочва към основното:
– Мръсотията на човека не идва от мръсните ръце, а от мръсното сърце.
Какво сте се хванали за подробностите? Прав е бил нашият пророк Исая– който пише точно за вас от името на Бога: Тия хора ме изповядват с устата си, но сърцето им е далече от Мене!“
Всъщност Исус казва нещо много актуално. Замислете се за традициите. Колко от тях са лицемерни. И доколко те водят да парадокса да ни отклоняват в чужда воля, вместо да ни насочват към Бога?
Скверността в нас – откъде идва?
«Слушайте Ме всички и разбирайте. Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни… Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза навън… Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека» (Мк.7:14-20).
И така, на въпроса за немитите ръце, Исус отговаря конкретно, че този закон е свързан с неразбирането на казуса за оскверняването на човека.
Оставете микробите на медицината. Немитите ръце не те правят мръсен. Мръсотията идва отвътре: «Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство» (Марк 7:21-23). Исус изрежда доволно дълъг списък от престъпления. Преди всичко всяко морално нарушение в сексуалната сфера. Всяко сексуално извращение. След това идва жаждата към чуждото, завистта, домогванията, алчността и злобата. А също и безумството – това е абсолютната нечувствителност към нравствеността. Неспособността да се разбере и почувства чистотата, да се живее в моралната рамка на живота.
Какво общо имат с нас тези изветрели стари драки?
Следвай сърцето си! Слушай сърцето си!
Май всяка култура разбира различни неща под сърце, и то съвсем не става дума за мускула. Да бъдеш истински, автентичен, без да се преструваш. Това е силна идея, това е зрелостта на човека, на личността. Но сякаш не искаме да прогледнем за тъмната страна на нещата:
Сърцето може да е опасно. Сърцето може да омърсява.
Исус провокира:
– Замислете се за хигиената на сърцето!
За добро и за зло, нещата работят отвътре…