Имате перфектно дете? Другите деца са буйни, шумни, отвръщат невъзпитано, капризничат, а вашето е просто мечта – винаги е тихо, говори учтиво, поздравява, учи се отлично, не досажда… Е, не бързайте да се радвате.
Според психолозите, то може да е от категорията на така наречените „приспособени“ деца. Това са деца, които от много ранна възраст се научават да се държат така, че да печелят одобрението на околните. Но това не е истинската им същност.
Защо децата се стремят да бъдат „съвършени“?
Най-честата причина е чувството за несигурност – те не са сигурни, че родителите им ги обичат и се страхуват, че могат да загубят любовта им, ако не се държат по определен начин. Доста родители, в стремежа си да мотивират децата към послушание, ги заплашват, че няма да ги обичат или ще ги изоставят, ако са „лоши“. А това е най-големият кошмар за всяко дете. В зависимост от темперамента си то може да реагира с буйно е демонстративно изискване на постоянно внимание или обратно – да се затвори в себе си и да си постави задачата да стане „съвършеното дете“.
„Какво лошо има в това? – ще си кажете. – Нали сме постигнали най-важното – възпитали сме го добре.“ Да, ако под „добро възпитание“ имате предвид маниерите и дисциплината му. Но такова дете може да има сериозни проблеми като възрастен човек. Защото неговият най-голям страх е страхът от отхвърляне. И то винаги ще се стреми да угоди на всички, само и само да не бъде отхвърлено; трудно ще поставя граници и ще казва „не“. А това може да бъде опустошително в една любовна връзка. Дори, поради неспособността си да вземат сами решения и да ги отстояват, такива деца често попадат в пагубни връзки на зависимост и са идеални жертви за злонамерени насилници.
Защо е опасно децата да бъдат „съвършени“?
Друга опасност е те да се превърнат в невротични перфекционисти, вечно недоволни от себе си, вечно устремени към нещо повече и в крайна сметка, вечно неудовлетворени и нещастни.
А никой не иска децата му да бъдат нещастни един ден, нали? Затова… по-спокойно с изискванията и дисциплината. Помогнете на детето си да стане силен и уверен човек, а не непременно човекът с най-добрите маниери на света. Ако пък вие самите сте били такова дете, идете на терапевт. Но направете всичко възможно да се отървете от тази сянка.