Най-красивата история на света

Интервю с Даниел Дуда, теолог

През последните хиляда години християнството се обяснява с догматични термини. По какво протестантите се различават от католиците? И по какво православните се различават от протестантите? Да се женят ли свещениците, или не? И кога – преди или след ръкополагането си? Кой ден да спазваме? Каква храна да ядем? И какъв процент от приходите си да даваме на Бога?

Но когато четем Библията, тя идва до нас като една история. Всичко започва с една градина и приключва с един град. Защото дори Бог не може да се върне назад. Той трябва да върви напред.

И ако Библията е история, тя има начало, има и край в бъдещето. По този начин тя ни казва, че има край, който си заслужава да чакаме.

На сватбата в Кана настойникът на тържеството забелязва, че качественото вино е предложено накрая. Той казва: Ти си запазил най-доброто за края. А ние се чувстваме на върха, когато сме млади. После остаряваме и се жалваме: Ех, колко хубаво беше, когато бях на двайсет! Но в християнството е по друг начин: Бог пази най-хубавото за края.

Как Бог спасява света?

Когато възниква проблемът, сам Бог идва, за да го реши. Той призовава Авраам и му казва: В тебе ще се благословят всички народи.
А всички народи по света си мислят едно и също: Важно е ние да сме добре. Ако съседите имат повече, може да пооткраднем от тях. Можем и да ги поубием. Защото нашето семейство, нашето племе и нашият народ трябва да процъфтява. Но Бог казва: Не, не. Аз ще имам един народ, който ще мисли как да бъде благословение за някой друг. Ето затова Той призовава Авраам и го превръща в народа на Израил. Но после се появява религията и тя става нещо като Клуб на изключителните. Избраните вярват, че ако си различен от тях, не си достатъчно добър за тях.

Даниел Дуда, фото: Tor Tjeransen / Adventist Media Exchange (CC BY 4.0)

После идва Давид. Той трябва да страда, преди да стане цар. Това е от Бога. Исая подема темата и показва, че Бог ще слезе от върха на пирамидата, за да стане Страдащ Слуга. По този начин всички племена и народи, както и всички хора ще бъдат благословени чрез Него.
Пророкът говори за Исус.

Големият шеф или Страдащ служител

Учениците се чувстват объркани от тази идея. Те очакват Исус да действа със сила като великите генерали и като римските императори: Господи, Ти ще победиш враговете ни и ще направиш нас важните. Но Исус казва: Не, не. Ако искате да сте щастливи, трябва да служите на другите и да бъдете благословение за тях. Човешкият Син не дойде да бъде Биг Бос и да му служат. Той е тук, за да служи на другите.

Исус създава една нова общност, където всички са на едно и също ниво: юдеи и езичници, свободни и роби, мъже и жени. И когато Бог има тази общност, историята може да приключи. Исус ще стане цар. Ще има ново творение. Един ден всичко, което ще остане от този свят, е обществото на изкупените.

И така, всичко започва с градина и завършва с град. И най-хубавото остава за края: Земното и небесното семейство се събират.