Срещаме Исус на езическите брегове на езерото Кинерет – Генисаретското море.
Той е там по работа. Проповядва и много хора идват да Го чуят. Минават 3 дни, сандвичите са изядени. Исус се притеснява да ги пусне гладни. Може да им прималее по пътя. Да ги нахрани с чудо – това вече се е случвало. Две глави по-рано Исус умножава хляба и рибата от кошницата на едно момче и сервира трапеза за 5 хиляди души. След вечерята остава хляб на къшеи – 12 кошници. Тук хората са 4 хиляди, а къшеите – 7 коша. Това не е сухата статистика. От гледна точка на еврейската символика тези числа са натоварени със смисъл. Това не са просто чудеса. Чудесата на Исус са послания.
Знамение от небето
Чудото с хляба е топло-топло, все още пари, а образованата опозиция – фарисеите – иска знамение. Да нахраниш толкова народ с провизии за няколко души – ей това ако не е чудо! Те виждат как Исус върши достатъчно невероятни неща. Но настояват за потвърждение свише, че Той наистина е «Бат кол» — глас, който идва от Небето.
„А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя род няма да се даде знамение“ (Марк 8:12).
Провокацията е: Търсете сами. Опитайте се да разберете това, което се случва.
Знамение за сърцето
Имате ли въпроси към Бога? Искате ли знаци? Огледайте се, ослушайте се, анализирайте това, което ви се случва. Работете със сърцето си – с неговата чувствителност. Със сигурност има знамение, със сигурност нещо е тук, за да ни убеди в Божието присъствие. В Неговото намерение да ни даде изобилие. Трапеза за всички. Толкова богата, че след нея остават кошници хляб.
Ето и тази история е тук, записана в документите на Библията, само защото Той е пожелал да ни даде това знамение за Своето сърце.