Успех на всяка цена

Никога хората не са се състезавали така бясно помежду си и със самите себе си. Думи като „съзерцание“ и „размишление“ стават все по-неразбираеми. Да, имаме „отпуски“, обичаме да „релаксираме“ и „разпускаме“, но дори тогава сме под напрежение да не изтървем контрола, да не бъдем изместени от другите в такива „мигове на слабост“. 

Нашият век е век на надпревара. 

Думата „успех“ е парола за живота

Не постигнеш ли „успех“, не си постигнал нищо; не си ли „успешен“, ти си никой; без „успехи“ ти нямаш значение. Нищо чудно, че още с майчиното мляко децата засукват духа на надпревара. Още в детската градина научават, че непременно трябва да са „най-добрите“, учим ги да се равняват по „най-умните“, помагаме им да станат „най-красивите“. И те постепенно се научават да измерват себе си и останалите със същите мерки като нашите.

И не само това – научават се да постигат успехи под натиск; да се огъват дори с цената на болка, за да влязат в матрицата; да парализират в себе си всичко, което би ги лишило от заветния успех

Защо това е опасно?

Опасностите на успеха

Първо, защото това ограбва детството им, спонтанността, насладата и радостта от живота. Блокира фантазията им, а в същото време не предлага нищо в замяна.

Второ, защото децата израстват с тотално объркана мотивация за живот. Ориентират се изцяло към резултата. Той става единствен критерий за успех. Това от своя страна може в по-късни години да ги подтикне, например, към прибягване до измама, за да се вземе изпит. Важен е резултатът, а не знанията.

Трето, в децата се насажда неизкореним страх от провал. Това е едно от най-парализиращите усещания, които човек може да изпита. Затова постоянното тикане на детето напред и постоянното повтаряне, че трябва да успее “на всяка цена” може да го направи плахо, непредприемчиво и в крайна сметка абсолютно непригодно за вземане на дори елементарни решения.

Какво да правим, тогава? Как да стане детето ни успешно, без да го тикаме в пътя на успеха? Това е един от най-майсторските класове в родителската академия. Как детето ни да бъде най-напред щастливо и след това успешно?