Доцент д-р Мила Маева – Институт по етнология и фолклористика към БАН.
Да започнеш живота си отначало. Кога го правиш?
Когато говорим за миграция, казваме, че основната причина е икономическото положение в България. Но има и други мотиви, които карат хората да напускат страната. Някои търсят професионална реализация, искат да се развиват. За тях тук е тясно. Други, поради ограниченията преди 1989 г. са мечтали да живеят на Запад. Един от респондентите ми сподели, че дори е сънувал живота си зад граница. И когато се е отворила възможност, с голямо желание е напуснал България.
Да емигрираш не винаги е въпрос на оцеляване. За някои това е изход към по-добрия живот.
Да, за повечето е така. Но не за всички. Животът в емиграция е много труден. Често ние не си даваме сметка, че дори и в рамките на Европа всяка страна си има специфики. Това е друга държава, друга култура, друг начин на мислене и общуване.
Каква е психология на емигрантите? Нарежда ли се пъзела, когато си далече от родината?
Зависи от човека. Една част от българите винаги ще страдат за родината, за родното място. Но според мен това е носталгия по един отминал живот. Тя е характерна за по-възрастните. Младите са космополитни и по-лесно се адаптират. Носталгията е пропорционална на възрастта.
А дискриминацията?
Дискриминацията се усеща навсякъде. Тя е много видима във Великобритания, Франция и Холандия. И дори когато не е много явна, българите имат усещането, че са дискриминирани. Като цяло обществото е отворено, но не и към мигрантите от Източна Европа. За тях ние сме чуждите. Безброй са историите, които съм записала, на хора, които се чувстват дискриминирани. Дискриминацията най-много си личи в личните отношения. Например желанието на българите да бъдат приятели – да излязат с местните на заведение или на културно мероприятие – винаги се посреща с известна дистанция. Да те поканят на рожден ден или в дома си е почти невъзможно. Разказвали са ми, че считат за най-голямо постижение да имат приятел англичанин.
Какво е изконно българското, което българските емигранти искат да запазят?
Езикът! Родителите искат да предадат езика на децата си. Връзката между внуците и техните баби и дядовци чрез езика е много важна. Защото езикът е основният проводник на културата. И не случайно има толкова много училища, където се преподава не само български, но също обичаите, традициите, празниците. Децата танцуват български танци и пеят български песни. И дори да не разбират думите, емоцията се предава.
Много от децата са гледани от баби и лели, докато родителите печелят пари навън. Имате ли наблюдение върху този проблем?
Да, много деца са изоставени на грижите на баби и дядовци, докато родителите живеят в емиграция. И ние тепърва ще наблюдаваме отражението на тези миграционни процеси върху децата. На практика те растат без родители, под надзора на възрастните хора. Миналата година колегите от икономическия институт установиха, че децата отглеждани по този начин, много трудно се вписват в пазара на труда. Защото средствата, изпратени от родителите, са много повече от парите, които биха могли да заработят тук. Оказва се, че случаите на децата, отглеждани през скайп, са масови не само в малките населени места.
Хубавите страни на българина, които видяхте в работата с емигрантите?
Видях, че хората са много адаптивни и лесно успяват да намерят своя път. Целеустремени са. Искат да постигнат нещо. Това може дори да е от инат – себедоказването, че са направили правилните стъпки с напускането на България. С много усилия и лишения част от тях успяват да изградят доста приличен живот.