Не може в мрежата да не са ви попадали „Уроците на Бил Гейтс“. Най-често се казва, че това е реч, произнесена от прочутия милиардер пред абитуриенти в калифорнийска гимназия през 2000 година. Всъщност, никой не знае автора на тези „11 урока“. Някои журналисти са провеждали разследвания и следите водят към американски психолог, публикувал подобни съвети през 1996 година в някакъв вестник от Сан Диего. По-късно те са „доукрасени“ и „пришити“ към името на Бил Гейтс, очевидно, за да звучат по-авторитетно и да привличат повече почитатели.
Уроците „на Бил Гейтс“ все пак са важни
Но каквато и да е истината, тези „11 важни урока, които никой няма да ви преподаде в училище“ са удивително жизнеспособни и циркулират до днес, отдавна превърнали се във фолклор. Причината? Тяхната мъдрост. Те казват прости, но важни житейски истини, които ние, оплетени в своята „политическа коректност“ и „естествено възпитание“, пропускаме да кажем на децата си.
Нашите деца растат заобиколени от позитивни послания. Защото така е правилно. От съвсем крехка възраст те са обект на непрестанно възхищение от страна на родители, баби, дядовци, учителки в детската градина; всяка тяхна рисунка се посреща с възклицания, целувки и шоколадчета; повтаря им се, че са най-най-най във всичко. „Така укрепваме самочувствието им, така ги правим годни за живота“ – са обикновено аргументите в тази вакханалия на позитивното мислене.
Дори като поотраснат и започнат да гледат на живота през собствените си, а не през нашите очи, ние продължаваме да даваме всичко от себе си да ги държим в розовия пашкул. Обвиняваме учителите за слабите им оценки, сравняваме ги с по-слаби и по-неможещи от тях, спестяваме им неприятните истини, неприятния труд, неприятните преживявания.
Длъжни сме да дадем тези уроци
А всъщност, им дължим истината. Ако искаме децата ни да израснат устойчиви на разочарования, да издържат на натоварване, да управляват емоциите си, трябва да ги научим на това, докато са още малки. Или най-малкото, да не ги заблуждаваме относно самите тях и относно света, в който ще живеят.
Така че, „Уроците на Бил Гейтс“ са безценни, независимо дали са на Бил Гейтс.