Отидохме да поздравим баба Наде за юбилея (100 години!) – любимият й пастор (Петър Кузев), приятелката му (съпругата му Мими) и аз. Тя ни чакаше, седнала на диванчето, с почти изпънат гръб и в позата на дете, което се радва на гости. Нагласена, сресана и приветлива, а даже малко дяволита. Гушна се в приятелката на пастора и така й взех интервюто, откъм лявото ухо, с което недочува. За компенсация – вижда и с двете очи без очила. Изглежда поне 20 години по-млада на вид, а по дух – сигурно е наполовината от възрастта си. Почувствала се по-остаряла на 96! Помислих, че нещо недочувам, та си повторих въпроса. Не беше грешка – на 96!
Как се чувстваш на 100 години?
Като на 80.
Как се поддържаш в тонус?
Със смях, повечко. И с плач. Щастлива съм, че си имам хубави хора, които си отгледах с Божията помощ. Внуците, правнуците – всички много ме обичат.
Как минават дните ти?
На 100 години много болки вече имам, но пак… С песни. Някой път си поплаквам, някой път си пея Божиите песни.
Твоят правнук скоро се ожени. Беше ли на сватбата?
Защо да отнемам времето на хората с мен, че някаква 100-годишна бабичка е там. Мен да гледат, тях да не гледат, така ли?
Харесваш ли момичето?
Кой когото си иска да си го вземе! (Баба Наде много хвали булката, но на микрофона избра да демонстрира толерантност към избора на другите по принцип!)
Как повярва в Бога?
Синът ми беше болничък и се молех на иконите, както знаех от дете. И една… Сийка беше моя съкварталка. Тя беше по-голяма и много кокетно се носеше. И като съм я видяла, с коса… така свита… Казва: „Мъжът ми ме остави, защото станах съботянка“. И аз сега ще отида да видя защо Сийка е станала съботянка. И какво е това съботянство?
И едно момиче, на 12 години беше, почна да ми разправя това-онова. Пък аз много знаех поповете… Всичко знаех. И си мисля: „Това джереме май знае повече от мене!“ И така.Кметът те е поздравил за юбилея – 100 години са това. Какво му каза?
Той имал Библията. Аз казах: Четете Даниил, 2 глава – да видите световната история. Много хора, които са най-висши в живота, са се определили, защото тук виждат как Бог е писал световната история. Запиши, вика, Даниил, 2 глава!
Коя ти е любимата история от Библията?
Най-често си мисля за вечния живот… Особено сега вече. И си пея. Само че не мога да пея, както съм пяла.
А как си го представяш?
Малко ми е криво лягането, защото кокалите ме болят. Викам, ако отидем на Новата земя, ще искам най-хубавото легло (Бог) да ми даде. И на земята – на най-хубавата трева. Само да ми е хубаво!
На 100 години – животът е царски!
В стаята на баба Наде празникът не беше отшумял. Все още имаше балони, украси, картички и поздравления. И една голяма плазма – подарък от правнука за предишния й рожден ден. Живеем като царици! – казва дъщеря й, като улавя погледа ми.
Към компанията се присъединява котаракът Дизел – красавец и глезан. Той ни удостоява с царственото си пренебрежение и скоро изчезна някъде по стълбите, където си правел обичайните разходки.
После си говорим с нейния пастор и приятелката му. Той ми казва, че Баба Наде има техническа грамотност, борави със скайп, говори предимно с чужбина, гледа проповеди. Жив пример как дори на 100 години човек може да бъде във времето, а не извън него! Е, няма как – набелязвам си да разпитам и Петър Кузев (любимият пастор на баба Надежда). Как да доживеем 100 години по рецептата на баба Наде! Очаквайте в Здраве на хапки!