Като чуем думата „тарикат“, пред очите ни изплува хитър градски гаврош или неприятен лукав мошеник, с когото трябва да сме нащрек постоянно. При всички случаи, неприятна личност.
Що е тарикат
Изненадващо, но думата си има съвсем „почтен“ произход. Тарикат е школа за духовно извисяване и мистично познаване на истината в суфизма. Тя проповядва аскетизъм и преборване на страстите. Странно, нали? Едва ли има друга дума, така отдалечила се от първоначалното си значение.
Днес тарикатите са едновременно отблъскващи и привлекателни. Понякога „Ей, голям тарикат!“ звучи почти като комплимент, друг път като обида. И на нас хем ни се иска, хем не ни се иска да бъдем тарикати. С две думи, тарикатите са изключително добра илюстрация на двойния морал, който съвременното общество изповядва – оценяваме нещо като „добро“ или „зло“ в зависимост от това как се отразява на нас. Ако е добре за мен, значи е добро, ако е добро за някой друг, (а за мен няма никаква полза), значи не е добро.
Видове тарикати
Тарикатството е заразно. Не е възможно да живееш в тарикатско общество и да не попиеш поне част от мисленето. Или е възможно? И изобщо, човек ражда ли се тарикат или става такъв? Защо ние, българите, смятаме, че сме „по-големи тарикати“ от другите? Или това е само в сферата на фантазиите ни?
И още по-интересният въпрос – има ли „духовни тарикат“? Звучи като оксиморон, но се оказва, че „такова животно има“. Да се опитваш да постигнеш максимум дивиденти с минимум усилия – този заветен идеал се прехвърля и в духовната сфера, и води до диви сметкаджийски отношения с Бога; до лицемерие и нагаждачество с ближните. Изобщо, духовният тарикат е най-лошият „модел“ тарикати изобщо. Защото много държи да не му личи, че е такъв.
Защо решихме да говорим за тарикатите – чуйте сами в предаването на радио 3:16 “какво да кажем за… тарикатите”.