По мотиви на Йоан 17 глава.
Разговор с богослова Христо Генчев
Учениците Го следват вече три години, но тази последна вечер Исус ги изумява.
Йоан ни разкрива детайлно Неговата различна духовност. Тя започва със смирението, минава през мира и пребъдването и стига до светостта и единството в Духа през молитвата Му.
Върхът на Христовата духовност – първосвещеническата молитва
Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои.
И всичко Мое е Твое, и Твоето – Мое, и Аз се прославям в тях.
Не съм вече на света, а тези са на света; и Аз идвам при Теб, Отче святи;
опази в името Си тези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние едно.
Онази вечер ни оставя с впечатленията от духовността на Исус.
Първото е Примерът, който Той им дава с измиването на нозете. След това им говори – всички без Юда слушат словото Му. То е различно, силно. Неговата задача е да ги направи да пребъдват, да им даде мир в скръбта. Те няма да потънат н трудните времена, но ще пребъдват в Него. И накрая, молитвата. Самият връх на това, което предлага.
Животът на Исус е непрекъсната молитва. Ние нямаме такъв кохерентен живот с Бога. Нашият молитвен живот флуктуира. Ние се издигаме и падаме, допускаме пробиви. Но именно тази молитва е нашата гаранция, че всички молитви ще стигнат до небето. В нея са нашите слаби, пробити молитви.
Молитва с отворени очи
Учениците виждат нещо съвсем различно и то ги привлича. Те усещат, че животът на Исус се развива в молитвата. И в тази динамика на вътрешния живот между Него и Отец се върти истинският живот. И сега те са допуснати там за първи път толкова близо. Защото Исус изговаря тази молитва с отворени очи.
Като изрече това, Исус издигна очите си към небето и каза: Отче, настана часът!
Учениците гледат очите на Христос. Христос гледа Отец и те виждат там отраженията на Невидимия.
Не се моля за света, а за тези, които си ми дал, защото са Твои. И всичко Твое е Мое и Моето е Твое. И аз се прославям в тях. Исус говори за взаимното проникване. Вие сте в Мене, както Аз съм в Отец… Това е жива верига. Връзка на единството, непостижима без Духа.
Светостта се отразява в единството
Християнството си дава сметка, че църквата се ражда между Господната вечеря и Петдесятница. В този диапазон – който започва в онази вечер, минава през кръста, възкресението, възнесението и петдесятница. Учениците се връщат в горницата. В този вързоп от събития се ражда църквата – в периода от горница до горница. Те отиват пак там в онова място на Неговата молитва. За тях тя става ориентир. Те се хващат за нея. Живеят от нея. Тя се превръща в ключовото им свързване. Те се молят, те стават едно. И това е освещението. Няма освещение без единство. Това е връхната точка. Исус обещава да прати друг Утешител. Той ще бъде с тях завинаги. Именно духът присъства на всяко раждане. Той е там, където се появява новият живот. И сега е така. Духът ражда църквата.
Молитвата на Исус ни полага в сърцето на Бога.
Учениците стават едно за първи път. След това се появяват християнските комуни. Но не след дълго се разпадат. Да не говорим за днес, когато ние така сме се нароили, въпреки 21 века наследство. И християнската история изглежда хаос. Но все пак, Исус казва, че основите на църквата са положени от Духа. Следователно Неговата църква е там, където Духът е в сърцата на вярващите.
Ние нямаме речник за тези неща. Примерът и Словото не са достатъчни. Но първосвещеническата молитва на Исус ни поставя в самото сърце на Бога.
Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си Ме пратил. И им изявих Твоето име и ще им го изявя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях.