Словото
Коментар на богослова Христо Генчев върху Йоан 14-16 глава
Йоан разказва за тези събития, както никой друг. Наистина когато описва спомените от младостта си, той е вече 100-годишен. Написал е Откровението, видял е бъдещето. Христос Му се е разкрил в една космическа перспектива. А после любимият ученик се връща към силните преживявания от онази съдбовна вечер.
Йоан вгражда последната пасхална вечер в структурата на своето евангелие. Той не се интересува толкова от ритуала, колкото от какво стои зад него. А именно Христовата духовност в няколко измерения: Примерът на Христос. Словото Му и Молитвата Му, наречена първосвещеническа молитва. Всъщност, това е един троен благослов. Ние влизаме в общение с Божеството. Но затова е нужно едно – чистота на сърцето. Чистотата ни се предлага в действията на Христос – като смирение, с измиването на нозете. Като очистване – Чисти сте чрез Моето слово. И в Неговата молитва, където чистотата е святост: Освети ги чрез истината!
Необяснимият мир – компресираното присъствие на Бога
Ритуалите са минали. Юда напуска стаята и влиза в нощта. Стигаме до онова време в Неговото присъствие, което може да компресираме в една дума – мир. Ядреното време с Бога. Не само спокойствие, но хармония, щастие, процъфтяване и красиви отношения, доброта, любов.
Учителят и учениците са в окото на бурята. И сега това малко тихо време Исус отделя, за да им говори – Словото. Йоан го събира в три части и 5 глави – Йоан 13–17 глави.
И те са разположени в абсолютна симетрия.
Словото е между примера и молитвата.
Исус започва – Да не се смущава сърцето ви!
И завършва – Дерзайте! Аз победих света!
А това го казвам, за да имате мир.
Темата е за чистотата. Тя придобива друго измерение чрез Словото.
Да имаш дял с Бога означава да оставиш Словото Му да върши своята работа. А за целта ние трябва да пребъдваме в Него. И тук идва притчата за лозата.
Земеделецът, Синът и лозарската ножица
Исус казва: Аз съм истинската лоза.
А коя е фалшивата? Израил, с претенцията, че са лозето на Бога! ТЕ се обявяват за лозата. Вземат се за Месии.
И това е парадоксът. Ако човек се хване за институцията, или за общата вяра, или за традицията, в един момент може да се окаже, че е изгубил духовността си. Значи общата духовност не е лична духовност! И няма как да бъде. Затова много хора на Запад прегръщат ученията на Изтока. Дори ние, които сме по средата. Защо? Защото сме духовни същества по дефолт, а нашето християнство не ни дава духовност. Това е фатално изкривяване.
Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Бог я подрязва, за да дава повече плод.
Никой не мисли, че е жестоко и садистично, ако земеделецът подреже лозата си. Напротив, празнуваме Трифон Заразен. И кой нормален земеделец няма да отреже лозата, която не ражда?
Но в притчата на Исус се появява странен момент: Отец е земеделецът и реже Мене. И всяка пръчка в Мен… Значи преди да ни докосне лозарската ножица и да кажем: О, Боже! Защо?, първо е подрязана Лозата, а след това пръчките. Следователно всичко, което засяга теб, засяга Христос.
Лозарската ножица е Словото на Бога. Тя чисти сърцето. Трябва да ви кажа, че много атеисти живеят с това слово. И те нямат мира от него. Значи, то е силно в тях, щом не им дава мир.
Решава Словото
Исус очертава главните дейставищи лица – кой е Отец, кой е Исус и кои сме ние в Него. Ако някой не пребъдва, няма да е подрязан, но отрязан. Словото решава всичко.
Нито изкушенията, нито гоненията, нито страховете, нито подкупите или заплахите са важни. Само едно нещо решава – Неговото Слово!
Словото на Бога ще разтърси света като дърво и ще покаже кой ще устои и кой ще падне. Ние го очакваме в края, а на Господната вечеря е в началото. И вече действа.
Реакциите са различни:
Един казва: Боже, по далече от мен с ножицата.
Друг , който вече е презрял Исус, не остава на вечерята да чуе Словото.
А трети лежи на гърдита на Бога и чува всичко, дори Неговото сърцебиене.
Исус казва най-важното на раздяла и завършва: Казвам ви всичко това, за да имате мир.
Неговият мир, който действа и в най-голямата скръб.