Едно зло не идва само! При Йов всичко се струпва в един ден. Грабежи и природни бедствия слагат кръст на бизнеса му. Торнадо събаря къщата му и децата му загиват под развалините. И десетте! При такъв стрес не е чудно, че Йов се разболява. И ето „най-знатният човек на изток“ вече е нещастникът на бунището.
д-р Емил Гаджалов: Равините разглеждат историята на Йов като притча. Иносказание – нещата да се кажат по друг начин. Как? През една история, която изглежда толкова реална, че ти се иска да влезеш „вътре“ и да станеш част от нея. Тя ни казва: Това е твоят живот! Ти си верен на Бога.Ти му служиш и се покланяш, а в същото време се разболяваш, губиш дете, оставаш без работа, бизнесът ти фалира, изпадаш в криза – физическа и емоционална. Защо? Нали си верен?
Извънземният Йов
Пред ковчезите на децата си Йов казва изумителни думи: Господ даде, Господ взе – благословен да е!Нечовешко изказване в подобна ситуация. Извънземен ли е Йов?
ЕГ: Реакцията на Йов е автоматична. Неговото духовно естество е заредено с този отговор: Бог е всичко в моя живот. Той е източник на доброто. Той е източник и на злото. Аз съм в Бога и нищо не ми се случва, без Неговото знание и намеса. Изказването на Йов е по-скоро един духовен отговор, отколкото да отразява действителността. Защото читателят вече знае, че Бог е дал, но Сатана е този, който е взел. Всъщност Йов не е извънземен. Той тепърва ще си задава тежки въпроси. Въпроси към самия Бог: Защо ми се случва това? Аз не живея спокойно и безгрижно! (А ние какво си мислехме!) Имам си своите проблеми и грижи. Бизнес, който да движа. Деца, за които да се грижа. Нямам нужда от това!
Неговият въпрос тук не засяга загубите, които ни се набиват на очи.
7000 овце
3000 камили
500 двойки волове
500 магарета
Драматичният момент е овеществен. Но истинската загуба на Йов не са камилите и овцете. Нито дори децата му. Истинската загуба е загубата на Божието благоволение.
Не дай, Боже, такива приятели!
Приятелите на Йов идват да помогнат. И му съчувстват. Стоят с него на бунището. Мълчат 7 дни с раздрани дрехи и посипани с пепел глави. Като скръб при мъртвец. Всичко ми изглежда човешко и нормално, докато не започват с дългите речи. Какво толкова има да философстват за страданието? Ако бях Йов, направо щях да им покажа вратата!
ЕГ: Естествено, не е имало такива речи. Неслучайно приятелите са трима. Авторът би могъл да остави един, но тримата поглеждат случая на Йов от три специфични ъгли. Те поддържат принципа на възмездието – добрите трябва да благоденстват, а лошите да страдат. Затова непрекъснато пресират Йов да признае вината си. От друга страна, ако той е неправеден, защо Бог го благославя? Къде е справедливостта?
Елиу – най-младият приятел и четвъртият член на агитката – се ядосва, че Йов оправдава себе си, вместо Бога:
– Ти, сега, какъв се изкарваш? Бог да не е сляп. Той вижда в тебе неща, които ти не виждаш! И ако прави нещо, то е за да те коригира, да те поправи, да те дисциплинира и по този начин да те държи близо до Себе Си!
Но Йов упорства:
– Виж! Нямам нужда да бъда дисциплиниран така!
Въпросът за несправедливостта се чува най-силно на кръста:
– Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?
Това е викът и на Йов!
Конспектът на Йов – 90 въпроса от Бога
Най-сетне и Бог взема думата. Но какво всъщност прави? Показва на Своя човек някакво „дискавъри“ за космоса и дивата природа. Задава му 90 въпроса, на които не получава нито един отговор. И накрая, двамата са се разбрали. А пък аз – изгубена в превода!
Какво е обяснението за страданието на праведния?
Чуйте отговора на книгата Йов!