По истински събития – виж Марк 7:24-30
Исус търси почивка от умората, от злонамереността. Той прекосява границата и там среща една жена – майка на болно момиченце. Детето е обладано от нечист дух – вероятно има психично заболяване. Тя пада в нозете Му и се моли да помогне на дъщеря ѝ.
Отговорът на Исус шокира:
– Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се даде на кученцата.
Тя вярва, че Той има лекарската дарба да излекува лудостта на дъщеря ѝ. Тя му се доверява. Тя ме поверява детето си. А Той откликва толкова грубо, невъзпитано и жестоко! Вечната юдейска арогантност: Ние сме велики, а ти си куче! Не е прилично да седим на една маса!
Човечност, изгубена в превода – урок за учениците
Исус и тази майка нямат нужда от преводач. Тя е от сирийските финикийци. Нейният език е разбираем дори за модерните израелци, какво остава за юдеите, като Него, които говорят библейския иврит. Те се разбират, защото езикът им е близък, битът им е близък, нравите… Имат толкова общи неща, но са си чужди. Тая стара болест да мразим съседите, макар че толкова си приличаме. А може би затова и не ги обичаме. И ето как се мултиплицират нещата от мирогледа в отношенията: Майка на болно дете от финикийски произход е наречена куче от известен лекар с еврейски корени!
Като разиграва една драма на отхвърляне, Исус ни дава друг поглед към елитарното мислене, в което са възпитани Неговите хора. А то и ние май сме го прихванали от тях. За да ни накара да се замислим, Той играе чужда роля – говори от името на предразсъдъка и обижда една жена само защото има друг произход, само защото не вярва по нашия начин. Обидата Му ни кара да чувстваме обърканост: Жестоко е един лекар да се държи така с майка на психичноболно дете! Но как иначе можем да схванем колко е извратена природата на предразсъдъка! Исус разчита на нашата емпатия, за да разберем това.
Заслужена похвала. А за какво всъщност?
О, тази жена сигурно има някаква гордост. Може би сега ще се обиди и ще му обърне гръб. Да не е единственият лечител по тези места. Има и други лекари с чужди дипломи. Но жената се смирява с това оскърбление и бързо се намества в Неговата картинка за хората и кучетата. При това съвсем удачно и на точното място:
– Така е, Господи! Но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата!
Не е лесно да приемем, че по своя произход, социален статус или каквото и да е друго, не сме най-умните и най-красивите, не сме първи. Когато човек сме смирява с това, че има някой по-достоен, а той е в ролята на кученце под масата, което проси трохи от децата – това смирение е много висок показател за вярата. Вярата в справедливостта на Божия ред – в устройството на света.
Лесно се възприема тази справедливост, когато си №1 и си най-добрият. Но е много по-сложно да вярваш в нея, когато именно тази справедливост ти отрежда 27–то място в йерархията. Именно тази вяра вижда Исус в жената и я благославя:
За тая дума – иди си, бесът излезе от дъщеря ти.
Много ми харесват хора, като тази жена, които могат да се изправят и да опонират на Бога. Това са характери, безспорно. Много ми харесва и Бог, Който обича да говори с тези, които Го предизвикват, без да Му обръщат гръб. Сигурна съм, че ако още не го е направил, ще им даде специален отговор. И разбира се, благословението да Го познават отблизо.
Кредит: Алекс Бленд