Свободният свят е построен върху три принципа. Нали помните? „Ние приемаме тези истини за очевидни: че всички хора са създадени равни, че са надарени от своя Създател с някои неотменими права; че сред тях са правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие“. Това е най-вдъхновяващият текст от Декларацията на независимостта, която става основа на Американската конституция и универсален стандарт за човешки права. Това е идеологичното семе на модерната демокрация – всяка конституция и закон за човешки права носи отзвук от тази формула. Тя не е превеждана и изучавана у нас в края на 18 век, но идеите ѝ пътуват чрез духа на европейското просвещение и революционните движения. Те стават част от духовната и политическа атмосфера, в която узрява и българската борба за свобода.
А Небесната конституция? Какво стои в основата ѝ, кои принципи?
Недалеч от Божието царство
Образованите вярващи по времето на Исус неслучайно са се наричали законници и книжници. Днес това ни звучи обидно, защото сме ги нарочили за лицемери и буквоеди. Но те са били и ревностни за Бога. Посветили си живота си да изучават и обучават невежия народ на Божия закон. Толкова са го обичали,че са се нарекли на него. И съвестно са изброили всички заповеди – 613 , малко повече или малко по-малко, в зависимост от прочита. Да, добре броят и може малко да поспорят. Обаче при толкова постановления, най-важно е да преоритизираш. Затова и те най-вече обсъждат: Коя е най-голямата заповед?
И така някои от тях идват да разберат къде се позиционира Исус. Невинаги това е капан или примка, често е любопитство и любов към спора, професионална деформация. За тях е интересно как този млад и нашумял равин подрежда нещата – кое за него е важно, кое – второстепенно? Или с езика на онова време – кое ще завърже и кое ще развърже? Ето това е въпросът.
Ето ви един случай в Матей 22:35–40
„И един от тях, законник, за да Го изпита, Го попита:
Учителю, коя е голямата заповед в закона?
А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“
Това е голямата и първа заповед.
А втора, подобна на нея, е: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“
На тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.“
В Марк 12:28–34 книжникът е по-позитивен:
Законникът пита: „Коя е първа от всички заповеди?“
Исус цитира Шема Израил (Вт. 6:4–5): „Слушай, Израилю… възлюби Господа…“ и добавя Лев. 19:18: „И да възлюбиш ближния си както себе си“.
Книжникът отвръща: „Право каза, Учителю… това е повече от всички всеизгаряния и жертви.“
Исус му казва: „Недалеч си от Божието царство.“
А в Лука 10:25–28 законникът сам отговаря правилно:
„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си“.
Исус му казва: „Право си отговорил; това прави и ще живееш.“
Да обичаш Бога и да обичаш ближния! И законникът е съгласен: „Да, и аз мисля така. Любовта струва повече от ритуалите!“
Значи, хората знаят, но как го изпълняват. Или по-точно как го живеят?
И как ние го живеем, като го знаем?
Кое на какво виси
Ето как стоят нещата. В основата на хармонията във Вселената е любовта – по вертикала към Бога и по хоризонтала – към другите. На тази основа се крепи останалото – Десетте заповеди и пророците. Това е конституцията на Бога за човека. Ясно е, че не така е формулирана тя за ангелите и другите разумни светове, където на никого няма да му дойде наум да краде и да убива.
В Библията Десетте заповеди не са наречени Закон, а Десетисловие, Откровение, Свидетелство и Завет. След него идват различните закони и постановления, съвестно изброени от древните учени, които са се съгласили на сумата от 613. Всички те са коментар как да прилагаме закона, или с други думи това е библейската етика. А най-дълбокият коментар върху етиката прави Христос в Планинската проповед. Там Той засяга най-актуалните въпроси на християнската етика – и тогава, и сега.
Както е добре известно, Десетте заповеди се делят на две части – четири уреждат отношенията ни с Бога, а шест – помежду ни. Интересно е, че първите не говорят само какво човек да прави и да не прави. Не че го няма и това, но е само половината на заповедта. Другата част говори за Бога, там Той ни се представя. Ето как!
Първа заповед
„Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведох от земята на Египет, от дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3).
Да нямаш други богове, освен Мене.
Звучи ясно, но какво значи днес. Езичеството е изчезнало и може да се види само в резервати на изчезващи племена. Ние сме цивилизовани, вярваме в Бога. Какво значи да нямаш други богове за нас? Актуална ли е все още първата заповед?
Повечето коментатори казват: „Ако обичате парите, те са вашият бог!“ „Ако гледате много телевизия, телевизорът е вашият бог…“ И прочие. Те подхождат назидателно-педогогически, а не библейски. Защото първата заповед не говори за това. Ето как започва тя: „Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведох из египетската земя, из дома на робството“. Самият Бог произнася тези думи пред целия народ на Синай. Именно така Той избира да се представи.
Ами, хубаво, но нас какво ни засяга? Ние примерно сме били под византийско и турско владичество, но не и под египетско. Всеки със своето робство. Но ако вярваме в Исус, ние сме потомци на Авраам. Това е и нашата история. Павел го казва с езика на осиновяването. Защото Бог не избира по генетичен или езиков принцип. Той осиновява този, който избира да повярва и реши да Го следва.
На какво се градят отношенията с Бога
Интересно е, че Бог се представя с историята на Изхода, с историята на спасението и още от самото начало Той се разпорежда как тези събития трябва да се врежат, да се издълбаят в сърцето и ума на всеки, който иска да живее според Небесната конституция. По този начин Бог ни казва, че отношенията между нас се градят на това, което Той прави за нас. На Неговата вярност и воля да ни спасява от робство и грях.
По-късно пророк Исая изследва същата тема, за да ни я представи не само юридически, но в нейната изумителна интимност на любовен завет – брак между Бога и народа: „Защото твоят Създател е твоят мъж; Господ Саваот е името Му; и твоят Изкупител е Светият Израилев; Бог на цялата земя ще се нарече Той“ (Исая 54:5). В този смисъл верността към Бога (да нямаш други богове) е сърцевината на библейската религия – всичко друго произтича от тази „първа любов“.
Така че първата заповед не е за архивите с остарели закони. На първо място тя учи кой е Бог. И как да Го разбираме.
Бог ли те интересува, или гориш в разни политики, сплетни и конспирологии!?
И ако ти имаш отношения с Бога, трябва да чуеш за какво Той обича да говори, какви въпроси повдига и какво най-много Го вълнува!
Как преживяваш един ден и колко време отделяш на Господ Бог, който те изведе из египетската земя.
Ето така става ясно как прилагаме първата заповед на практика!