„Не си обективен!“ – казваме на приятел, когато направи пристрастен емоционален коментар. „Този учител оценява много субективно“ – недоволстваме, когато преценим, че е написал незаслужено ниска оценка на детето ни. „Съдията трябва да бъде обективен“ – настояваме, когато ни предстои съдебно дело. И изобщо, често употребяваме понятията „обективен“ и „субективен“, без да се замисляме, че обикновено изискваме обективност от другите, докато ние самите сме субективни. Големият въпрос е „Можем ли изобщо да бъдем обективни? И как?“
Абсолютно обективна оценка прави само науката. Но дори и там може да се открие субективизъм, защото науката се прилага от учени, тоест хора. А в оценката на хората се намесват емоциите.
Именно те превръщат обективното в субективно.
Според речника, „субективност“ означава пристрастие, мнение, повлияно от лична емоция. А емоциите са неотменима част от личността. Човек без емоции е болен човек. Изкуственият интелект е без емоции и именно това е най-големият му дефект. Затова инженерите се опитват да го приучат да „чувства“. Не знаем дали ще го постигнат и какви ще бъдат евентуалните последици от това, дали и неговите преценки и мнения няма да станат „субективни“.
Проблемът с липсата на обективност ни дразни най-вече, когато е у другите. У себе си почти не го забелязваме. Заявяваме, че сме „обективни“ в оценката си, но дълбоко в себе си прекрасно знаем, че не е така. Ако слаб ученик внезапно напише прекрасно есе или реши задачите от контролното без грешка, учителят вместо да напише шестица, се изпълва със съмнение и обикновено поставя по-ниска оценка. Защо? Защото субективното му мнение за този ученик е, че той не може да се справи за шестица. И обратно, ако силен ученик внезапно се справи много зле, учителят е склонен да му потърси извинение и да му пише малко повече, отколкото обективно заслужава писмената работа. Защо? Защото субективното му мнение за този ученик е, че той е много добър, а това в момента е някаква случайност.
Заобиколени сме от още много
сблъсъци между обективното и субективното.
Дори почваме да се питаме дали Бог е обективен, когато ни съди. Притесняваме се от пристрастие и субективизъм в Божия съд. Всъщност, ако наистина има, той е само в наша полза. Защото има случаи, когато мразим обективизма – когато той е в наша вреда.
Големият въпрос е „Можем ли изобщо да бъдем обективни? И как?“ Този и още много такива въпроси си задаваме в предаването, и търсим техните отговори.