Яков очаква тази среща с голям страх. И има за какво да трепери! Може би откакто е напуснал бащиния дом, той се готви за нея.
Исав едва ли е забравил омерзението от мошеничеството. Най-после той получава на тепсия нова възможност да си отмъсти. Освен това е забогатял. Има си армия и се е разпрострял на твърде голяма територия, за да бъде заобиколен. Дали гневът му се е нагнетил? Или напротив, Яков няма как да знае. Отложена с 20 години, срещата е неизбежна.
Опитът за преговори изглежда осуетен. Посланиците се връщат с тревожна информация: Исав идва към теб. И с него са 400 мъже. Толкова народ? Едва ли му трябват, за да прегърне брат си. По-скоро посрещачите искат да стане ясно:
Войната е обявена!
Яков веднага предприема мерки за безопасност. И разработва стратегия за трансформиране на гнева на Исав.
7 стада
Какво означава щедър подарък? И дали изобщо е възможно поднасянето му да произведе по-голямо впечатление?
Яков е разработил зрелищна стратегия за придобиване на благоволение. Той изпраща подаръци – овце, кози, камили на стада. Цяло състояние! 7 стада, които трябва да пристигат през целия ден на интервали. Като всеки пастир е инструктиран да казва кодовите думи: Това е подарък от Яков и той идва след нас!
Освен това посред нощ мести хората си отвъд реката. Може би иска да заблуди чуждото разузнаване. Но щом остава сам, някаква мистична фигура го напада…
Ако е за грабеж, плячката е в другия лагер.
Кой извършва това бандитско нападение над уплашения човек?
Прегръдка и сълзи
Какъвто и да е Яков, той си е неговият брат. Колко пъти Исав си е мислил, че ще убие хитрецът. Само да го види! Но ето, че вместо разплата, има прегръдка и сълзи.
След това, като повдигна Яков очи, видя, че идеше Исав… И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.
Яков отнема от Исав благословение за процъфтяване и власт. Онова, което баща им е приготвил за буйното си момче. И което му подхожда най-много. Яков получава своето от Бога. И нима му е нужно друго? Изстрадал си е греха. И сега се опитва да поправи грешката. Отдалеч му се кланя – с жените и децата си… 7 пъти се кланя, 7 подаръка праща. Сякаш всеки негов ход е предначертан, за да предаде посланието – връщам ти взетото с измама! Връщам ти откраднатото благословение!
Въпрос на репутация
Исав отказва: Имам си достатъчно!
Но Яков го уговаря: Приеми подаръка ми!
Защото не става въпрос само за поправена щета. Това е въпрос на репутация.
Бог ме е благословил. Аз не съм този, който е придобил своето с мошеничество. Спечелих го като Богоборец. В борбата да Го опозная – самият Него и пътищата Му. Не съм Мошеникът, аз съм Човекът, който спечели благословение и ново име. Това име представя не само мене, но и моя Бог. Наистина Той ми е дал толкава милости, за които самият аз съм малък!
Това е Божията педагогика – през раната разбираш кой си!
Той е човекът с травмата.
Раната и накуцването са неговата памет през времето и историята.
Те са неговата изповед, че Бог е алфата и омегата.
Затова всички пътища, които ще докоснем с нозете си и които ще извървим, накуцвайки, водят към Него.
И ние самите сме Негови с всяка става и всяка кост…