Още в древността хората са забелязали, че дължината и качеството на живота им зависи от това как живеят. В Стария Завет на Библията Бог дава на древните евреи подробни указания какво да ядат и какво да не ядат, как да се грижат за хигиената си и как да се предпазват от болести. Древните гърци и римляни акцентират върху важността на спорта и физическата активност. Появяват се стадиони, целенасочени тренировки, състезания.
През Средните векове това знание постепенно се изгубва, хигиената и спортът се считат за почти неприемливи дейности, храната става крайно нездравословна, средната продължителност на живота в Европа не надхвърля 40 години. Почти до средата на XIX век познанията на хората за вредно и полезно са направо абсурдни от съвременна гледна точка. Достатъчно е да си спомним, че опиумът и тютюнът се считат за лекарства, спането на отворен прозорец е „опасно“ за здравето, а физическата активност е „неподходяща“ за жени.
Най-сетне култ към здравето
След това настъпва нещо като „бум“ в медицината, откриват се антисептиците, обезболяващите, антибиотиците, инсулинът и така нататък. Хората разбират, че тютюнът и алкохолът са вредни, че захарта и мазнините могат да бъдат опасни, че излишните килограми са проклятие, а не благословия. Появяват се първите спортни зали и басейни; движението на открито, карането на колело, слънчевите бани се превръщат в мода.
Докато стигнем до наши дни, когато книжарниците преливат от книги по здравословно хранене, Интернет ни пресища с информация по всевъзможни здравни теми, в супермаркетите има сектори за био храни, всеки уважаващ себе си шеф-готвач предлага кето рецепти, веган рецепти, рецепти с чия и киноа, подслаждаме си чая със стевия, гурутата по здравословен живот са повече от лекарите, на етикетите пише съдържанието на въглехидрати и мазнини, хората масово ходят на фитнес и изобщо култът към здравото младо тяло е взел епидемични размери.
Защо тогава го няма здравето?
Но и обратното е вярно – никога досега хората не са поглъщали толкова вредна храна и не са водили толкова заседнал живот. Трудно е да накарате малко дете да се откаже от вафлите и чипса, или тийнейджърите от кока-колата и енергийните напитки.
Затова сякаш днес повече от всякога се люлеем между крайности – ту отричаме здравословното хранене и се надсмиваме над „глупостите“ на маниаците, ту ставаме маниаци и изпитваме угризения за всяка погълната хапка сладкиш. Как да запазим здравомислие и къде е „златната среда“?