От дълбочините викам към Тебе, Господи.
Господи, послушай гласа ми;
нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.
Ако би забелязвал беззаконията, Господи,
то кой, Господи, би могъл да устои?
При Теб обаче има прощение,
за да се боят от Тебе.
Чакам Господа, душата ми чака
и на словото Му уповавам.
Душата ми очаква Господа
повече от онези, които очакват зората.
Да! Повече от очакващите зората.
Нека Израил се надява на Господа;
защото у Господа е милостта
и у Него е пълното изкупление;
и Той ще изкупи Израил
от всичките му беззакония.
Тази поема се занимава с прошката на престъплението на човека и общността.
Предишните песни се интересуват от ежедневния живот на завърналите се в родните места изгнаници. А тук става дума за възстановяването на вътрешния живот. Нуждата да се излекува душата от пораженията на греха, от вината.
От дълбините
Поемата започва с картини на опустошителна вода и вик от дълбините.
Тези дълбоки води носят усещане за смърт. Водовъртежът завлича поетът в бездната, преизподнята го засмуква. Други псалми, като 69, допълват картината с чувството за провал и ужасът на жертвата. Както е забелязал Дерек Принс, при всички тези текстове е ясно, че да се вземеш в ръце не е отговор за дълбочината на трагедията, колкото и да е полезно в плитчините на самосъжалението“.
Прости ми
Този вик към Бога не е плод на болест, носталгия или гонения. Тук става въпрос за вината.
Такава е дълбочината на душевното изтощение, когато си направил нещо, което те отделя от Бога – става дума за грях. Грехът на автора някак си се отъждествява с греха на целия народ.
Господи, послушай гласа ми;
нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.
Поетът умолява Бог да внимава на неговия вик за помощ. Бог, който има уши, е характерен израз за езика на молителя. Тази метафора е популярна в Близкия изток. Някои египетски стели изобразяват големи уши, към които се издигат ръцете на молителя.
И тук следва утвърждаване на персоналната вина, което се вижда от реторичния въпрос:
Кой ще устои, ако Бог ни третира, както заслужаваме?
После поетът разтоварва напрежението, като показва готовността на Бог да прощава.
Прости ни
Сега поетът се обръща към събранието и се опитва да предаде своите надежди на народа. Хората също трябва да се доверят на Божията милост, неизменна любов и изкупление.
Защото Бог не е безпощаден. Той винаги е готов да прости.
И той очаква това, както стражите, които обикалят стените и очакват зазоряването. И както знаят левитите, които нощем служат и поддържат жертвения огън: нощта ще мине и ще настъпи денят. В крайна сметка, Божествената прошка ни придвижва от дълбините на тъмнината към блясъка на утрото.
Всъщност утрото е времето на Бог да спасява. Затова поетът избира да се отъждестви с една надежда, която няма да пропадне. Защото нощта може да изглежда безкрайна, но идването на зората е сигурно.
Когато на обърканият от обстоятелствата годеник на Мария се явява ангел, за да го подкрепи и да му каже как да нарекат бебето, той намеква за Псалом 130:8, като казва, че Исус ще спаси народа Си от греховете им (Матей 1:21).
Спасителната връзка между Бог и хората е персонифицирана в Исус, който ни спасява от дълбините на греха и ще ни отведе до утрото на изкуплението.