Това са последните дни от публичната дейност на Исус. Последните часове с учениците до разпятието. Мястото е Ерусалим, по това време, препълнен с поклонници. Защото всеки евреин е трябвало да ходи в храма три пъти годишно на големите празници. Двата празника Пасхата и Безквасните хлябове са вървели ръка за ръка. Често са ги наричали просто Пасха.
А Марк ги споменава поотделно:
А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият. Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа (Марк 14: 1-2).
Заговори
Нищо ново под слънцето – плановете на влиятелните юдеи са разконспирирани: „да Го уловят с хитрост и да Го убият”. Има национална и политическа логика. След като Исус приема прославата на народа при Своето триумфално влизане в Ерусалим и очиства двора на храма от търговците, Неговата участ вече е решена. Но все пак това са учени глави – имат и резерви: „да не се надигне вълнение сред народа”. С други думи, това не е саморазправа с талантлив проповедник, но е за доброто на хората. Пропагандата не е от вчера. Исус е много популярен в Галилея. По време на Пасхата, Ерусалим увеличава своето население почти три пъти, набъбнал от поклонниците, които идват за празника от цялата Средиземноморска област, мнозина са от Галилея. Опасенията са, че един не съвсем законен арест може да доведе до „бунт”.
На гости
Исус беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон… (Марк 14:3 ).
Вече сме във Bитания – град, построен на хълма, наречен Елеонски, недалеч от Ерусалим, популярно място за преспиване на поклонниците, които идват в столицата за трите известни ежегодни празници. Всяко еврейско семейство, което живее в близост до Ерусалим, по традиция е задължено да отвори дома си за пътуващите поклонници.
Какво става тук?
Виждаме позата на Исус. Той е полегнал според обичая. Тази гръцка и персийска традиция е разпространена сред евреите. По онова време няма столове. Хората се хранят на малки трикраки маси под формата на подкови, подпрени на левия лакът, с крака прострени назад.
И тогава – дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му.
Често жените са влагали средства в различни масла, които могат да носят на тялото си – един вид инвестиция. Това е нейното имущество, което едва ли ползва в ежедневието. Парфюм от скъпоценни масла, в случая става дума за масло от нард.
Нардът се прави от корен на хималайско растение. Има много силен аромат. Думата чист е от гръцкото pistikos, което означава надеждно качество („истински” или „без примеси”).
Опаковката е също луксозна. В различните преводи това е: „aлабастрен съд”, „aлабастрен флакон”, „aлабастрена стомна”.
Става дума за запечатан съд от бял матов камък от Aлбастрон, град в Египет. Отворен веднъж, той не може да се затвори повече. Йоан ни казва, че тежи около половин килограм. Tова вероятно е нейната зестра, която тя безразсъдно излива върху главата на Исус. Изключително необичайно произшествие на тази вечеря – подбудено от благодарност и обич, а може би от някакво предчувствие или откровение…
Какво за кого прахосваме?
Този жест не е изтълкуван еднозначно от Симон и гостите. Той извиква някакво смущение, примесено с явно неодобрение.
А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея. (ст. 4-5)
Защо наистина да се излива върху Исус парфюм, който струва майка си и баща си? И изобщо, мъжете не се заливат с ароматни масла в такива количества. Не е прието. Даже и жените не са се парфюмират чак толкова. Не е ли по-разумно тази луксозна парфюмерия да се продаде и с парите да се помогне на бедните, да се нахранят гладните или да се направи друга благотворителна акция. Толкова ли липсват разумни идеи за дарителство. Възмущението е обяснимо. Този парфюм „можеше да се продаде за повече от триста динария”. Съвременните парични еквиваленти не са от полза заради постоянно променящата се стойност на парите. Един динарий е дневната заплата на обикновен работник или войник; следователно, сумата се равнява почти на едногодишна заплата. И „парите да се раздадат на бедните”. Още повече че по време на тези святи празници е прието да се дава милостиня. Да се пращат смс-и за болните дечица или за медицинска апаратура, или за лекарства за хора с редки заболявания. И онези хора са си имали своите благотворителни кампании по време на празниците. Исус не е най-бедният човек. Защо да се пръснат за Него такива големи средства? Тая никаквица можеше да Му направи и по-практичен подарък, ако пък чак толкова му е била благодарна…
Не досаждайте!
Но Исус каза: Оставете я. Защо й досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен. Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас. Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение. Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. (ст. 6-9)
Исус защитава това любящо, отритнато действие. Възможно ли е тази жена да осъзнава нещо, което другите не схващат?