Прошката и семейното щастие
Когато видим щастлива и хармонична семейна двойка на възраст, обикновено въздъхваме със завист. Всички искаме така – като в приказките – „Принцът и принцесата се оженили, имали много деца и живели щастливо до края на дните си“.
Но като тръснем глава и „излезем от филма“, щастливото видение сякаш изведнъж се разсейва и се виждаме заобиколени от уморени, озлобени или апатични възрастни хора, които говорят за любовта и щастието с насмешка и огорчение. Тогава почваме да мислим, че онези, щастливите, май крият някаква тайна, някакъв секрет, предаван от баща на син и от баба на внучка, който ревниво крият от нас.Има ли наистина „тайни“ на семейното щастие?
Или това са рекламни трикове за продажба на мебели и жилища? Наистина ли едни хора „знаят“ как да създадат щастливо семейство, а други „не знаят“?Група психолози са си направили труда, след многобройни разговори и общуване със семейни двойки, да обобщят 12-те „тайни“ на щастливите между тях. Колкото и да е странно, оказва се, че щастливите двойки си приличат, имат много общо помежду си. Тоест, щастието е постижимо не само за кастата на избраните да знаят „тайните“, а за всички – стига да си направят труда да научат и по-важното – да приложат тези тайни на практика.
Има една „златна“, безценна тайна, без която абсолютно не може –
Станете истински добри в прошката
Когато две различни личности с различни представи за живота и различни ценностни системи се съберат да живеят заедно, неизбежно се стига до конфликт. Той наистина е неизбежен – като изгрева и залеза на слънцето. Да, трябва да научим изкуството на спора, на противопоставянето без нараняване, но има още нещо по-важно – да се научим как да излизаме от конфликта. Ако между нас има истинско дълбоко уважение, няма да се стремим да променяме другия. А ще му прощаваме. Прошката също е изкуство. Съвършено лекарство за раните, които си нанасяме. Но как да се научим да прощаваме и (естествено) да приемаме прошка? Може ли да се „забравя“? И какво значи да се „забравя“? Разбира се, тези въпроси са универсално важни за всичките ни взаимоотношения, но в семейните са вече жизнено важни. Защото могат да означават оцеляване или унищожаване на семейството.
Следващата тайна на щастливия брак май не е никаква тайна. Защото ще я чуете от устата на всеки човек, бил женен поне за малко. И тя е…
Малките жестове си заслужават усилието
Наистина! Наричаме ги „малки“ и всъщност бъркаме. Да държиш палтото на жена си; да ѝ направиш кафе и да седнете да го изпиете двамата на терасата, без да мислите за нищо; да си държите ръцете по време на филм; да поканиш на гости най-добрия приятел на мъжа си, за да го изненадаш; да се наричате с гальовни имена; да оставиш бележка „обичам те, красавице“ на вратата на хладилника… всичко това може да ви се струва глупаво, ненужно и дори лигаво. Но точно това ви припомня сладката страна на брака, защо сте заедно, защо сте се влюбили един в друг някога. Пази ви от убийствената рутина на ежедневието; смъква напрежението, трупано от глупостите, с които трябва да се борите всеки ден; смъква от плещите ви товара на лавината от задължения. Малките жестове не струват много, но си заслужават усилията. Дивидентите, които носят, са неизмеримо по-ценни от петте „загубени“ минути.