Божието свято място – скинията – това е глобален проект, където се устройва дом на Бога. И този дом ще бъде сред хората. И ще показва какво е Божието разбиране за святост.
Божията скиния сред нас
„Да ми направят светилище, за да обитавам между тях“.
Тук думата обитавам се корени в думата съседство. Значи това място на святост не е някакво трансцендентно обиталище. А е място, където Бог става наш съсед. И така книгата Изход свършва с това удивително събитие, как Бог ни става съсед.
Думата съсед на български дава идея за заедност, близост, сътрудничество. Бог иска да бъде редом с нас.
Така че скинията не е просто сбор от ритуали, тя е картина на нашето съседство с Бога. Възможност да знаеш, че Бог живее наблизо.
Във Стария Завет има предохранителни мерки на това съседство. Не можеш ей така да отидеш да пиеш кафе с Бога. Но в Новия Завет този символ се завръща:
„И словото стана път и пребиваваше между нас“ (Йоан 1:14).
Или: Словото става плът и „разпъна шатрата Си“ сред нас.
Сякаш Йоан ни казва: историята на скинията не е приключила. Бог отново е сред хората – този път не в шатра от плат, а в тяло от плът.
В Новия Завет това съседство с Бога е временно. Но Откровение 3:20 ни казва, че Исус е на вратата. Тази картина е символ на Второто пришествие. Съседът ще дойде при нас. Ще поседим, ще поговорим и ще вечеряме заедно.
Всичко това е картинно показано чрез ритуалите в светилището. Имаме:
Ежедневните жертви – показват спасителния план за човека. Оправдания, освещение и прославяне.
Ежегодните жертви – показват Божия спасителен план за човечеството. Това е Голгота или Пасхата, когато жертвата се принася. Петдесятница в Новия Завет, това е сключването на Завета. И есенните празници, които ни сочат към апокалиптичните събития във времето на края. Докато се стигне до празника Сукхот, който е образ на Божието царство.
Божията слава
В края на книгата Изход скинията започва да функционира. И ето какво се случва:
„Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господната слава изпълни скинията. И Мойсей не можеше да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава изпълваше скинията. Защото Господният облак беше над скинията денем, и огън имаше в него нощем, пред очите на целия Израил през всичките им пътувания (Изход 40:34–35, 38)“.
Какво е това? Не е съвсем ясно. Облак ли е? Ярка светлина ли е? Сияние ли е? Нещо като огън ли е?
Езекиил се опитва да ни помогне, въпреки че това, което вижда, трудно се поддава на човешки език:
„И над свода, който беше над главите имаше нещо като престол, на вид като сапфирен камък; и върху подобието на престола имаше подобие като вид на човек отгоре. И видях нещо като светнал метал, като вид на огън вътре в него наоколо; от вида на кръста му и нагоре, и от вида на кръста му и надолу, видях нещо като огън и светлина го обкръжаваше. Както изглежда дъгата, която е в облака в дъждовен ден, така изглеждаше светлината наоколо. Това беше изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях, паднах на лицето си и чух глас на Един, Който говореше“ (Езекиил 1:26–28).
Какво вижда Езекиил? Престол. Подобие на човек, а около него сияние, подобно на дъга. Над пояса и под пояса. И това сияние е Божията слава. „И рече ми: Сине човешки, изправи се на нозете си, и Аз ще ти говоря“ (Езекиил 2:1). С други думи, пророкът разговаря с Божията слава.
Самарянката: в кой храм е Божията слава?

Божията слава се намира в храма. Бог реално присъства и всеки човек трябва да се явява пред лицето му три пъти в годината.
Самарянката това го знае, но е объркана по друг богословски въпрос:
– Бог присъства в храма. Да, добре. Но къде? В кой храм? На моята планина или в Ерусалим?
Отговорът е неочакван:
Исус ѝ казва: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито на този хълм, нито в Ерусалим ще се поклоняте на Отца…. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят… с Дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
Исус предсказва време, когато вече няма да е нужно да се ходи пред Божието присъствие, както учи книгата Изход. А хората ще се покланят в Дух и истина. Какво значи това? И как ще се реализира?
Ето как!
„И Изкупител ще дойде в Сион, и при ония от Якова, които се обръщат от престъпление, казва Господ. А колкото за Мене, това е заветът Ми с тях, казва Господ: Духът Ми, Който е на тебе, и думите Ми, които положих в устата ти, няма да се оттеглят… (Исая 59:20–21)“.
Йоан Кръстител вика: Покайте се. Идват при него хора и се кръщават, изповядвайки греховете си. И в този момент при него идва Изкупителят на Сион. Йоан го представя. Заветът е в обещанието за Духа. И това се изпълнява на 50-тия ден от възкресението на Исус: Духът се излива над вярващите.
Затова Павел пита: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?“ (1 Коринтяни 3:16).
И още: Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си.“ (1 Коринтяни 6:19).
Това е удивително. Божията слава не е някакво абстрактно понятие. не е просто зрелище, което наблюдаваме отдалеч – нещо сияещо, нещо светещо, нещо красиво. В проекцията на Новия Завет, Божията слава е Божият Дух, който изпълва сърцето на вярващия. Всъщност Бог никога не е искал да ни даде само един Небесен адрес. Неговото голямо желание е да бъде нашият най-близък Съсед. Нещо повече – да намери дом в сърцето на човека.
