Псалм 23
ГОСПОД е пастир мой, няма да бъда в лишение.
На зелени пасища ме разполага,
при тихи води ме завежда.
Освежава душата ми,
води ме в пътеки на правда заради Името Си.
Дори да ходя през долината на смъртната сянка,
няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мен.
Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Приготвяш трапеза пред мен пред лицето на враговете ми,
помазваш с миро главата ми, чашата ми прелива.
Само благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми
и аз ще живея завинаги в дома ГОСПОДЕН.
Кредит: Иван Мирчев
Ние сме хора на паник-атаките и не познаваме спокойствието. Непрекъснато нещо изпускаме и пропускаме. Тревожим се за щяло и нещяло. Вечно бързаме и дори когато трябва, не можем да си почиваме.
Има една библейска песен “Господ е пастир мой”. Всички сме я чували. Любима е на християните.
Давид е авторът. Той е бил овчар, син на овчар и когато става цар, пак е овчар – пастир на Израил. Поетът наистина знае всичко за професията на водач на овце и на хора.
Бог – моят лайф гид
Харесва ми превода на първия стих на модерен език. Чух го от Иван Мирчев: Господ е моят лайф гид. Какъв е животът с Него, с моя лайф гид? Направо песен. Нищо няма да ми липсва. На зелени пасища ме полага, при тихи води ме завежда.
Стадото е на зелена поляна, при тиха вода. Впрочем, никой не може да дресира овцете да легнат на тревата. Те трябва да са много спокойни, да са нахранени, да имат достатъчно място, за да не се бутат и нищо да не ги тормози – никакви мухи, никакви паразити. Едва тогава овцата поляга, за да си почива.
Тихите води също говорят за грижа и почивка. Защото овцете не могат да пият от бързи води. Пастирите в Близкия изток отбиват водата и правят малко басейнче, за да поят стадата.
Първата картина на пастирския живот е наистина романтична. Спокойствие. Почивка.
Физическа и духовна почивка! Колко много днес имаме нужда от нея. Защото всички се тревожим. За себе си, за децата, за работата, за страната, за света…
А песента на Давид продължава да звучи в ушите ни:
Няма страшно! Бог е моят лайф гид. И Той има грижа за всичко.
Фреш за душата
Моят лайф гид е истински фреш за душата. Той възвръща душата ми. Връща я отново, думите носят оттенъци на покаяние. Една голяма истина има тук. Духовното обновяване ни освежава, дава сила на душата, енергия на живота.
Защо сме толкова уморени и отегчени?
Следвай моя лайф гид. Той ще те води към свежестта на живота.
Истината е, че когато се отдалечаваме от Бога, душата се изтощава. Яде ни чувство на вина, губим ориентация и смисъл.
Господ те връща. Прощава ти. Дава ти втори шанс, ориентация, любов, смисъл. Връща в живота ти радостта и щастието.
Води те през прави пътеки. Това са сигурните пътища. Трябва да Му се довериш, когато ти се струва, че те водят на никъде. Върви след твоя Пастир и ще имаш щастлив живот!
Долината на мрачната сянка
Бог те води през райски места. Но това не е всичко, което ще ти се случи в живота. Картината рязко се сменя. Зелените треви и тихите води изчезват и се появява долината на мрачната сянка. Защо се случва това? Нали вярвам? Нали правя всичко, както трябва? Дилемата на Йов ни застига. Мит е да вярваш, че няма да минеш през долината на мрачната сянка. Всички минаваме. Но важното е друго. Там е Бог и няма да се уплаша от зло. Защото ти си с мен. В началото Давид говори за Бога, но сега говори на Него. В трудните моменти Господ става особено близък. И хубавите времена не могат да ни придвижат толкова близо до Него.
Господ – моят мениджър на събития
Песента на Давид показва Бог и в друга роля. Той е домакин на тържество, на което Давид е специален гост. Бог подготвя всичко за едно богато парти. Приготвя храната, слага масата. Това е женска слугинска работа. Бог не ползва услугите на готвач, нито на персонал. Той сам прави всичко.
В Близкия изток трапезата е изобилна. И при нас е така. На Запад правят парти заради комуникацията и спокойно можеш да събереш хора на пасти и газирана вода. А тук, както и за културата на Давид, ако хората си тръгнат гладни, празненството е провал. Гостоприемството изисква, ако не си беден, да сложиш на масата три пъти повече храна, отколкото хората могат да изядат.
Господ също е разхитителен.
Почест пред очите на врага
Трапезата е в присъствието на твоите неприятели. В онази култура човек живее пред очите на всички. Хората се вълнуват кой какво прави, кой му е приятел и с кого е скаран. Бог не е сноб. Той прави този празник за нас, независимо кой гледа и какво си мисли. Той ни посреща с всички почести в присъствието на нашите врагове. Това е удивително. Не просто Бог е на гости у Давид. А Бог прави празник за Давид в Своя дом и неприятелите му гледат.
Бог го помазва с миро. Ритуал при посрещането на скъп гост, царска почест. Бог показва уважение към мен и демонстрира почести пред погледите на враговете ми.
Чашата ми прелива!
Бог е домакин на вселената, мениджър на живота. И ти си Негов почетен гост!
Космосът на Давид
Какво да искаш повече. Благост и милост ще ме следват. По-точният превод е: ще ме преследват. Интересно. Давид дълго време е живял като беглец, предследван от враговете си. Бяга от Саул. Бяга от сина си Авесалом. Но той вижда нещата по друг начин.
О, мен ме преследват благост и милост.
Това е космосът на Давид. Светът не е враждебно място. Там е Бог, който го пасе. Собственикът на света приготвя трапеза за мен.
Жалко е, че за някои хора светът е страшен, мрачен и грозен. Зависи… Кого следваме. Зависи на Кого сме на гости.
Бог е твоят организатор на събития. Той приготвя твоя празник.
И то какъв празник само! Няма да поискаш да си тръгнеш от Неговия дом, който е едновременно храм и палат!
Давид мечтае. Давид вижда бъдещето:
Аз ще живея завинаги в дома на Бога!