Много е модерно да се притесняваме за влиянието на технологиите върху децата ни. От една страна с гордост казваме: „Моят калпазанин се оправя с компютрите по-добре от мен“. Но неприятно ни свива под лъжичката, когато виждаме колко е затворен и как очите му са постоянно вперени в екрана.
Известен е фактът, че Стив Джобс е държал децата си без технологии. Но на нас това ни звучи по-скоро като пикантна история, отколкото като дълбоко осмислена житейска философия. „Все едно децата на собственика на „Милка“ да не са опитвали шоколад!“ – възкликваме и се засмиваме. И не слизаме в по-дълбокия пласт, не се запитваме ЗАЩО е постъпил така този богат интелигентен човек.
Именно технологиите са причината за огромната пропаст между поколенията днес. Векове и хилядолетия промените в битието на хората са настъпвали бавно. Всяко следващо поколение е стъпвало здраво върху постигнатото от предците му и е добавяло своята лепта в развитието. Кавалът на внука не се е различавал съществено от кавала на дядо му. Децата са учели игрите от бащите и майките си. Изведнъж технологиите изкопаха бездна между родители и деца. Днес игрите, развлеченията, средствата за комуникация на родителите са тотално непонятни и непривлекателни за децата им. И обратно – начинът, по който децата прекарват времето си, е непонятен и неприемлив за техните майки и татковци.
Как да останем приятели с децата си, да продължим да говорим на един език въпреки това предизвикателство? Да не позволим да станат зависими; как да ги научим те да контролират технологиите, а не технологиите тях; как да им помогнем да развият въображението и креативността си в дигиталния им свят?
„По пантофи“, радио 3:16