Едва ли има човек, който не е вземал „новогодишни решения“.
Разбира се, те може да се правят не само преди Нова година, но и преди рожден ден, преди годишнина, преди важно събитие в живота. Тържествено вземаме тефтер или тетрадка и с голямо удоволствие записваме какво сме твърдо решени да направим през следващата година, десетилетие или завинаги с живота си. След това поставяме тефтера на видно място и с нетърпение зачакваме да почнем да отмятаме с „изпълнено“ съответните задачи, или да ги зачеркваме с дебели червени линии. Защото е много приятно да отмяташ постигнатото.
Но…
Но за съжаление, нашият горчив опит показва, че повечето тържествени „новогодишни решения“ отиват в коша. Тефтерите се забутват някъде из чекмеджетата и когато ги намерим след години, записаното в тях предизвиква или откровения ни смях, или обратното – тъга. Може дори да се отчаем от себе си. Но ако някой направи сериозна статистика на изпълнените и неизпълнените новогодишни решения, внушителното предимство ще се падне на неизпълнените.
Какво ли не включват новогодишните ни решения…
започване на диета, готварски курс, магистратура, фитнес, скъсване най-сетне с гадже, раждане на още едно дете, преместване в друго училище, смяна на името, бойни изкуства, плетене на дантели, изява в караоке бар, усвояване на музикален инструмент или нов танц, спиране на цигарите… списъкът може да бъде безкраен.
Духовно настроените хора също имат своите новогодишни решения – да прочетат еди колко си книги, да научат наизуст важни библейски текстове, да направят поклоннически пътувания, да преборят някой порок, да дарят пари за богоугодни каузи…
Сякаш с годините решенията ни стават все по-малобройни и с все по-скромни цели. Ставаме реалисти и искаме да се предпазим от разочарования.
Е, да вземаме или да не вземаме новогодишни решения? И ако вземаме, какво да правим, че да не се смеем след години? Нито да се срамуваме от себе си? С две думи, в навечерието на Нова година какво да кажем за… новогодишните решения?