– Защо се разделихте?
– Осъзнах, че любовта ни не беше истинска. (Или: „Не го обичах истински“, „Не ме обичаше истински“…)
Чували ли сте тази фраза? А изричали ли сте я? Защо делим любовта на „истинска“ и „неистинска“?
По какво разпознаваме „истинската“?
Когато започваме връзка и сме „луди“ по другия, сме готови да се закълнем, че сме открили Истинската любов. В девет от десет случая грешим. А още по-лошо е, когато разберем, че грешим прекалено късно – след Менделсон и първото дете. Значи, жизнено важно е да разберем, че любовта ни е истинска, преди да направим решителните крачки. Как?
Има си начини. Не всичко е „сляпа неделя“ и „късмет“. Понякога сигнали има, липсват съществени признаци, но ние лекомислено ги пренебрегваме. Например, изпитваме ли вътрешно желание да остареем с този човек? Готови ли сме да го видим стар, болен, плешив, напълнял, с артрит и торбички под очите? Или мисълта за това ни отблъсква и предпочитаме да си го представяме вечно млад? Истинската любов е нещо повече от това един атрактивен и красив човек да ни привлича сексуално. Тя се интересува от вътрешния му свят, иска да го опознае и е готова да го обича, дори след като открие недостатъците му.
Друг въпрос от теста – „Готови ли сме да му прощаваме?“ Ако едно разочарование от него изведнъж го прави отблъскващ в очите ни,
значи любовта не е истинска.
Същото важи и с обратен знак, разбира се – ако другият човек не може да преглътне да го разочароваме с каквото и да било, и е готов да си тръгне, значи неговата любов не е истинска. Истинската любов прощава и приема. Готова е на компромиси. Продължава да обича, въпреки разочарованията. Е, всеки сам решава къде е неговият праг на поносимост към разочарования и докога е готов да прощава по принцип. Но така или иначе, прошката е сигурен знак, че обичате истински.
И още въпроси има, които ще ви помогнат да идентифицирате любовта си като „истинска“ или „неистинска“. Чуйте ги в предаването.