Псалом 19
Небесата разказват за славата Божия
и просторът известява делото на ръцете Му.
Ден на ден казва слово;
и нощ на нощ изявява знание.
Без говорене, без думи,
без да се чуе гласът им,
тяхната вест е излязла по цялата земя
и думите им – до краищата на вселената.
В тях Той постави шатър за слънцето,
което, излизащо като младоженец от стаята си,
се радва като юнак да тича в пътя.
То излиза от единия край на небето
и обикаля до другия му край;
от топлината му нищо не се укрива.
Законът Господен е съвършен, възвръща душата;
изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия;
повеленията Господни са прави, веселят сърцето;
заповедта Господня е светла, просвещава очите;
страхът от Господа е чист, пребъдва до века;
отсъжданията Господни са истинни и без изключение справедливи.
Желателни са повече от злато,
повече от изобилие чисто злато,
и по-сладки от мед и от капките на медена пита.
Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях;
в опазването им има голяма награда.
Кой съзнава своите прегрешения?
Очисти ме от тайните прегрешения.
Още и от гордост предпази слугата Си:
да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен
и ще бъда чист от много престъпления.
Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой.
Тази поема е шедьовър – с много красив език и с дълбоки прозрения.
Темата е как да слушаме Бога? Очевидно това е възможно. И ние имаме три канала за това общуване. Условно казано това е беззвучното Слово, съвършеното Слово и личното Слово.
Слово без глас, пълен земен обхват
Небесата проповядват. Денят и нощта разговарят.
Тази реч, която можем да чуем, идва до нас с гласа на океаните и планините, космическите тела, денят и нощта, и сезоните. Парадоксално е, но няма език, на който да не се чува този глас.
А после Давид ни казва, че това говорене е специфично – без да се чуе гласът им.
Противоречие? По-скоро това е поетичен начин да се каже, че става дума за невербално общуване.
Слова без думи.
Безмълвна реч.
Природата ни предава знания за Бога по невербален начин.
Защо откликваме?
Защо нещо в нас откликва, когато гледаме безкрайното море? Или върховете, покрити с вечен сняг. Или нощното небе, отрупано с ярки звезди…
Защо, когато просто гледаме тези неща, те ни изпълват с радост?
Защо тяхното великолепие някак дълбоко ни вълнува?
Защо ни спират дъха?
Ето, Давид ни дава пример със слънцето. То се появява внезапно и убедително, тържествуващо и великолепно, но покорно. Бог му е отредил място, което да заеме, и поприще, в което да се движи. Цялото небе е шатър и път. То е жених, облечен в бляскавите си одежди, който отива до дома на годеницата си, за да я вземе.
Но всъщност ние знаем, че слънцето е огромно кълбо от газове някъде там, на милиони км от нас. Защо ни трогва?
Защо пишем стихове за него?
Нали това е само кълбо от газ, процеси на горене?
Защо ни действа като великото изкуство?
Отговорът е съвсем прост: Защото това е изкуство.
Природата е творение на Божиите ръце.
И като произведение на изкуството, тя превъзхожда творбите на всички художници, които някога сме виждали.
Всичко в нея ни показва, че нищо не е случайно.
И ние сме резултат – като всяко музикално произведение или театрална пиеса – на творческо видение, на проектиране, на страст и въображение.
Животът не е тъпа приказка, разказана на идиоти.
Ние сме произведение на изкуството.
Съществува вечна красота, от която произхождаме.
Писанието – съвършеното Слово
След като се прехласва по беззвучното Слово, Давид отива на следващото ниво – съвършеното Слово.
Силата на съвършеното Слово е невероятна. То възвръща душата. Учените казват, че тук се подразбира някаква целебна интервенция върху психиката. Божието Слово е способно да възстановява нашата истинска личност. То може да ти покаже кой си. От една страна, ти си по-недостоен и объркан, отколкото си мислиш. А от друга страна, ти си обикнат, приет и ценен, повече отколкото си мислиш. Това познание – този разговор с нашата душа – възстановява личността на много дълбоко ниво.
Друга работа на Словото е – само да не се обидите – да умъдрява простите. Сега никой вече не се има за прост. Но ето ви едни малък експеримент.
Върнете се назад и вижте себе си преди 15 години – с вашите убеждения и решения. Бил ли сте умен?
Експериментът е на Тим Келър, който казва:
И сега си прост, но ще го видиш след 15 години.
И третото нещо, Писанието радва сърцето.
То те очарова. Неговите думи са по-скъпи от злато и по-сладки от мед.
Личното Слово
Възможно ли е в този свят силата на Писанието да дойде в моя живот и да промени сърцето ми?
Давид вижда този прекрасен свят и вика към Бога:
Господи, очисти ме. Аз също искам да бъда част от Твоя радостен свят.