Интервю с д-р Мария Горнакова, лъчетерапевт
Мария не само заради името си, но и лицето ѝ прилича на икона. Обаче се усмихва. Слуша те съсредоточено и в момента на разговора усещаш, че си най-важният човек на света. Открита е – няма нужда да гадаеш какво мисли, защото ти го казва сама. И ако го казва, значи вече добре го е помислила. Въпреки младостта си, излъчва компетентност и лесно си готов да ѝ се довериш. Но най-много ме трогва привързаността ѝ към пациентите. Непрекъснато ги нарича „моите пациенти“, сякаш са от семейството ѝ.
Като дете, Мария не си играла на лекарка. Отдават ѝ се точните науки, но и хуманитарните. В крайна сметка избира медицината, притисната от времето. А и защото харесва биологията. Когато започва да учи, разбира, че не е сгрешила. Даже в залата по анатомия се чувства добре, където на повечето новобранци им става лошо. Признава си, че и сега малко ѝ липсва миризмата на консервантите. Носи инженерен ген и техниката я влече. В крайна сметка избира да специализира лъчетерапия. Кандидатства в болница в Швейцария и получава предложение за работа. И ето я сега специализант в градската болница на Цюрих.
Доброволка в ковид отделение
Колебанията идват по време на пандемията. Мария и нейната приятелка стават доброволки в ковид отделение. Първият шок е, че не си подготвен за това. Свикнал си да си чел и да знаеш, а тогава дори специалистите са объркани и изплашени. Няма легла, няма персонал, няма организация. Има само безсилието, че често не можеш да помогнеш. И освен това, психическото натоварване потиска рационалното ти мислене.
– Месеци наред не успявах да се събера. Опитваш се да спасиш хората и толкова си се вкопчил в това, че понякога действаш ирационално. Очевидно е, примерно, че този човек ще си отиде и лекарят трябва да го приеме. Само че аз съм усещала в себе си тази съпротива – просто не можеш да пуснеш човека да умре.
Осъзнаваш, че дори ти да се откажеш, което винаги е опция. Това не е непременно по-добрата опция за другите хора. Тъй като, ако ти си тръгнеш, няма кой да дойде. Нямаше хора.
Добри новини за напредъка в онкологията
Вирее страх, че ако ти открият рак, това е смъртна присъда. Не е така, ако се открие навреме. В голям процент от случаите ракът на гърдата е напълно лечим. Затова профилактичните изследвания са страшно важни.
В България е малко популярно, но на Запад ежегодно хората се преглеждат при дерматолог. Той оглежда цялото тяло – всички бенки – и ако открие нещо съмнително, то бива отстранено.
Има пробив в лечението на меланома. Имунни терапии дават резултат дори в четвърти стадий на болестта.
Напредък има и в онкохематологията.
Препоръките на онколога:
На първо място, профилактичните прегледи!
За алтернативната медицина
В Швейцария алтернативните методи също са много популярни и дори ги предлагаме в болницата. Тук (в България) е малко тема табу. Ако кажеш на лекаря си, че правиш нещо подобно, излизаш много крив и много прост. В интерес на истината народната медицина помага за намаляване на страничните ефекти от стандартната терапия. И аз препоръчвам, ако не е за сметка на лечението. Но ако човек трябва да избира между едното и другото, бих посъветвала стандартната медицина, разбира се.
Психология на лечението
Не е доказано научно, но се вижда в практиката: Оздравяват оптимистите!
Много помага, когато обвинението липсва. Всеки се пита: Къде сгреших? Но Мария вярва, че болестите са резултат от злото в света. И самообвинението не е добра стратегия. То те отдалечава и от Бога. А връзката с Него ти дава надежда, че дори в най-тежката ситуация Той не е казал последната Си дума. Има надежда отвъд страданието. Има бъдеще.