Псалм 15
Господи, кой ще обитава в Твоя шатър?
Кой ще живее на Твоя свят хълм?
Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда
който не одумва с езика си,
нито струва зло на приятеля си,
нито приема да хвърли укор против ближния си,
пред чиито очи е презрян безчестният;
но той почита онези, които се боят от Господа;
който, ако и да се е клел за своя вреда, не се отмята;
който не дава парите си с лихва,
нито приема подкуп против невинния.
Който прави това, няма да се поклати до века.
Код за достъп до Бога
Господи, кой ще обитава Твоя шатър?
Кой ще живее на твоя свят хълм?
Десет псалома говорят за благочестието на хората, които се приближават към Бога.
Това са къси проповеди към вярващите, които идват на поклонение в Ерусалим. Псалом 15 служи като портиер на поредицата. Той е написан в духа на литературата на мъдростта. На прага на светилището някой пита: Кой може да живее с Бога? Кой е достоен да бъде тук?
Имаш ли код за достъп?
Провери!
Много интересно, поетът не споменава нито молитви, нито жертви – основните части на богослужението. Всичко това е безсмислено, ако животът на човека е в разрез с Божия морал.
Кодът за достъп съдържа десет характеристики, които са реминисценция на Десетте заповеди. Пет позитивни и пет негативни. Списъкът с практичното приложение на Закона обхваща всички аспекти на живота. Живот на почтеност, който няма да се поклати.
На хълма Сион
В Стария Завет Бог може да бъде срещнат на определено място. Достъпът до Него е ограничен. Бог се открива на Своя народ в жилището Си. Първоначално за Него е направена шатра (шатър или скиния). И от Моисей до Давид хората го срещат там. В най-святото място – Светая Светих – е ковчегът на завета, върху който са стъпили два херувима. Над техните криле е Божият символичен престол. След дълги странствания, ковчегът е преместен в Ерусалим, града на Давид, на святата планина Сион. На това място Соломон съгражда храма.
Светилището е богослужебно място и не е предвидено някой да живее там. Четем, че Самуил охранява входа на храма през нощта и пази светилниците да не угаснат. Но това е изключение, а не правило. Поклонниците отиват в храма, за да общуват с Бога в определено време. А после се връщат у дома. Ако празникът продължава няколко дни, те разпъват палатките си на хълма Сион.
При вратата на храма
Псалом 15 се изпълнява при вратата на храма. Това ни напомня за пророк Еремия, който получава нареждане от Бога: “Застани в портата на дома Господен и възгласи там това слово, като кажеш:
Слушайте словото Господне, всички юдеи,
които влизате през тези порти, за да се преклоните пред Господа.
Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Поправете пътищата си и делата си
и Аз ще ви утвърдя на това място.
Не уповавайте на лъжливи думи, за да казвате:
Храмът Господен, храмът Господен,
храмът Господен е това.
Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си,
ако съдите съвършено право между човека и ближния му,
ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата
и не проливате невинна кръв на това място,
нито следвате чужди богове за ваша вреда,
тогава ще ви направя да живеете на това място,
в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека.”
Еремия 7:1-7
При вратата на храма пророкът упреква вярващите в морална нечистота – кражби, убийства, изневери, идолопоклонство. Напразно те се надяват на мантрата Храмът Господен. Считат се в безопасност само защото храмът е сред тях. Но какво спасение може да бъде това? Божият дом е заприличал на разбойнически вертеп. Заради тях! Ако не сложат живота си в ред, Бог няма да ги остави да живеят на това място.
Жизненият път
Онзи, който ходи непорочно, който върши правда
Кой ще живее? Който ходи непорочно.
Ходя в сборника Псалми е метафора – показва цялостното поведение, ориентацията.
От тук и старинната дума обхода – как постъпваш. Човекът, който е дошъл в специално време на специално място, за да пребивава с Бога е върнат в своето ежедневие.
– Кой е достоен? – е въпросът.
– Как си живял преди да дойдеш на срещата с Бога? – е отговорът.
Думата непорочен има култов оттенък. Употребява се за жертвените животни, които трябва да са непорочни – без петно или недостатък. Това предполага не само отговорна гражданска позиция, но и благоговение пред Твореца. Непорочните правят добро, говорят истината и не лъжат. Различават добро от зло. Вършат добро дори когато това е в техен ущърб. Доброжелателни са към ближния. Не разпространяват слухове, сплетни и клевети. Въздържат се от нечестни практики с пари и експлоатация на слабите:
не одумва с езика си,
нито струва зло на приятеля си,
нито приема да хвърли укор против ближния си,
пред чиито очи е презрян безчестният;
но той почита онези, които се боят от Господа;
Обещанията
който, ако и да се е клел за своя вреда, не се отмята…
Достъпът до Бога е за хора, които държат на думата си. И дори нещо да се стече в тяхна вреда, понасят щетата и сдържат обещаното. Който е дар обет, трябва да го изпълни.
Парите! – кредити и подкупи
който не дава парите си с лихва,
нито приема подкуп против невинния.
Моисеевият закон забранява лихвата по кредита на ближния. Печалбата е разрешена само когато даваш кредит на чужденци. Нямаш право да вземаш процент от своите хора, които се намират в бедствено положение. Това са бедните, грешно е да ги угнетяваш.
За разлика от кредитните операции, в които има някаква деференциация, подкупите са категорично забранени. Мотивът е “Защото Йехова, вашият Бог, е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар” (Втор 10:17).
Бог не взема подкупи и обявява тази практика извън закона: “Да не приемаш подкупи, защото подкупите заслепяват зрящите и изкривяват думите на праведните” (Изход 23:8).
Краят е обещание
Който прави това, няма да се поклати до века.
Надяващите се на Бога придобиват устойчивост, стават твърди, непоклатими като скала, като хълма Сион.