Критично мислене – що е то?

Някога Декарт е казал: „Мисля, следователно съществувам“. Горкият, колко ли неприятно изненадан би бил, ако можеше да види колко много хора днес съществуват без да мислят!

Колкото и да е парадоксално, необозримото количество информация, с което разполагаме днес, ни прави не по-мислещи, а по-малко мислещи. Специалистите бият тревога, че

критичното мислене на съвременния цивилизован човек е спаднало до критично ниска точка.

А що е то „критично мислене“? Според речника, „използване на здравия разум и вземане на адекватни решения“. Звучи просто, но практическото приложение е сложно. Може би, причината е в „здравия разум“. Той е подложен на агресивни атаки и е обработван да изгуби „здравето“ си.

Пръстът на обвинението е насочен най-вече към социалните мрежи. Защото човешкият мозък е привикнал към идеята, че щом нещо е публикувано, значи е вярно. Някога нашите баби и дядовци често са използвали аргумента: „Във вестника пише, значи е вярно“. И ако официалните медии използват поне някакви инструменти за филтриране на информацията, в социалните мрежи тя липсва изцяло. Всяка информация в тях е напълно нефилтрирана. Налага се потребителят да я филтрира сам и

точно тук се препъва критичното мислене.

Някои смятат, че най-голяма вина за това носи образованието, което насочва усилията на децата към наизустяване и механично учене, но не и към мислене. Други настояват, че основното училище по критично мислене е семейството, в него трябва да се усвои азбуката в тази „наука“. Където и да е коренът на проблема, плодовете му са налице – неспособност на хората да различават истина от лъжа, фалш от оригинал, новина от пропаганда. А от това следва вземане на неадекватни решения – за личния живот, за взаимоотношенията с другите хора, за политически и религиозни възгледи. И процъфтява една мошеническа система за манипулиране, чиято единствена цел е изгода и печалба. Лековерни хора харчат пари за „чудотворни лекарства“, конспиративни теории трупат последователи, рухват авторитети, шири се повсеместна некомпетентност.

Има ли лек срещу това? Възможно ли е човек, който не е учен да мисли критично, да се научи? Възможно ли е изобщо да разбере, че не може да мисли критично? Кои са първите и най-прости стъпки в посока отдалечаване от „безкритичното“ мислене? И още доста въпроси задаваме в „Какво да кажем ЗА“, търсим отговорите, но не успяваме да намерим всички.