Втората заповед забранява да се правят и боготворят идоли. Повечето хора предполагат, че тя говори за древните езически богове на дъжда или плодовитостта. Изобщо за властелините на древния пантеон, като римския Юпитер и гръцкия Зевс. Но за нас тези практики са отживелица. На практика днес никой не служи на Аполон и Астарта, а да не говорим за идоли от дърво и камък. Затова повечето хора намират втората заповед за излишна. Неуместна за модерния живот. Но заповедта си тежи на мястото. И дори може да се разглежда като „майка“ на другите заповеди.
Какво от това?
Първо, един Бог означава едно човешко семейство. Само ако имаме един Създател, или Отец, тогава всички сме братя и сестри.
Второ, от това следва, че никой човек не е по-ценен от когото и да било.
Трето, един Бог означава един морален стандарт за всички хора.
Любовта като идол
Представете си, че вашият домашен любимец и един непознат се давят. Никога не сте срещали този човек и няма как да сте се привързали към него. Кого ще се хвърлите да спасявате – кучето или непознатия? Ако любовта е самоцел, спасявате домашния любимец. Но ако цените човешкия живот като по-значим от любовта, няма да се хвърлите към любимото куче или коте, а ще подадете ръка на човека.
Боготворете Бога на Закона и ще създадете добър свят. Боготворете фалшив бог, без значение колко е благороден на вид и на форма, и ще се озовете в един жесток свят.
Кредит: Дейвид Прейгър