Оплакването като удоволствие

Оплакването като начин на мислене

„Ох, мрънка ми се!“ – казва една моя приятелка в края на изключително гаден ден, през който всичко е вървяло с краката нагоре. Интересно, защо. 

Защо… 
когато обстоятелствата излязат извън нашия контрол 
когато хората проявят грубо неразбиране към проблемите ни 
когато нито една институция не си върши работата както трябва 
когато загубим пари по чужда вина 
когато най-близките ни хора са неблагодарни и недосетливи 
когато друг обере похвалите за свършена от нас задача… 
… съвсем естествено изригваме в оплакаване и мрънкане?

оплакването

И дори искрено се гневим на онези, които ни правят безчувствени забележки: „Стига мрънка!“ „Престани да се оплакваш!“

В същото време, внимаваме да не попаднем в обсега на определени хора и правим всичко възможно те да не ни заговорят; не им вдигаме телефона; дори предупреждаваме приятелите си за тях. Защо? Защото мрънкат и се оплакват! Като емоционални вампири са! След половин час общуване с тях имаме нужда от силно витаминозно смути или силно кафе; или дълга почивка. 

За вредата от оплакването

Казват, че най-бързият начин да почувстваш някого сродна душа, да се сприятелиш и дори да станеш интимен с него е… да установиш, че и двамата се оплаквате от едни и същи неща. Хейтът сближава, както се казва. Във фейсбук е пълно с групи като „Всички срещу…“, „Да изметем…“, „Никога вече…“, „Долу…“. Ако влезете в тях, ще ви залее река от оплаквания срещу нещо или някого. И това обединява хората, кара ги да се чувстват приятели. Сякаш обичаме да имаме повод за недоволство.

Само че, учените са категорични – постоянното оплакване и мрънкане уврежда когнитивните способности, възможностите за правилна преценка, емоционалното равновесие и отношенията с другите. Нещо повече, уврежданията са фундаментални, на клетъчно ниво! Отровни като никотина и алкохола. Каквито и книги по самоусъвършенстване да отворите, един от първите съвети, които дават специалистите, е да спрете да се оплаквате. Е, лесно е да се каже. Но оплакването си е като наркотик – носи някаква необяснима сладост на душата. И колкото да сме убедени в неговата вреда, ни се иска да си го употребяваме. 

Какво да кажем за… оплакването?

Copy link
Powered by Social Snap