Псалом 131
Давидова песен на възкачванията
Господи, сърцето ми не се гордее,
нито се надигат очите ми,
нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.
Наистина аз укротих и успокоих душата си;
като отбито дете при майка си,
така душата ми е при мене като отбито дете.
Израилю, надявай се на Господа
отсега и довека.
Автор и изпълнители
Каво е вдъхновило тази поема? Не знаем. Поводът е неизвестен.
Авторът е Давид. За неговият живот знаем доволно от книгите на Царете. Знаем обаче и за неговите преживявания – дълбоки сътресения, кризи и превъзмогване на депресията, скръбта и вината. Царят е чувствителна натура. Има силни чувства с големи амплитуди. И сега дали някоя победа е раздула гордостта му и той е почувствал как егото му набъбва и е взел мерки, за да не се самозабрави. Или пък гордостта му е заработила провал?
Нямаме контекст. Но това пък ни дава свобода по-широко да приложим тези думи.
Записано е, че това е песен на възкачванията. Този малко странен израз всъщност ни казва кога и къде е била пята. Изпълнявана е от хора на левитити, докато изкачват 15-те стъпала на женския двор на храма. На всяко стъпало по една песен подготвя вярващите за среща с Бога по време на един от най-обичаните празници – Празника на палмите.
Не на гордостта
Господи, сърцето ми не се гордее,
нито се надигат очите ми,
Обикновено не сме благоразположени към смирението. То сякаш пречи да се откроиш, да направиш нещо по-голямо в живота си. Но ето ви изненада: темата за смирението става суперактуална в сферата на лидерството. Особено след фалитите на мултимилионни компании, заради лидери с его до небето. Така че смирението отново е на мода в елитния бизнес. Лидерите със спуркачеството симерние осъзнават своите слаби страни, искат да се развиват, оценяват силните страни на другите и могат да се фокусират върху цели, които надвишават собствените им интереси. Няма ли да искате такъв човек да работи за вас, ако имате бизнес?
Давид е прав – смирението е признак на зрялост. Духовна, житейска и професионална зрялост.
Господи, сърцето ми не се гордее,
нито се надигат очите ми…
Очевидно е. Всичко тръгва от сърцето. Сърцето е мисленето и вътрешните нагласи, очите са зрението – погледа към света и другите хора. Дистанцирането от неща твърде големи не означава, че трябва да си лекомислен и да не се задълбочаваш, за да не сбъркаш. По-скоро е да се доверяваш на Божието познание пред човешкото високомерие.
нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.
Царете и царските им работи
Ето ви няколко картини от живота на древните царе в Библията. За цар Озия има кратък коментар във 2Летописи: Когато стана силен, сърцето му се надигна и се отдаде на поквара.
Успехът лесно реже главата, която успява да завърти. И още един, който се надига и гледа от високо. Това е Навуходоносор – един от великите древни царе на Вавилон. Той така се превъзнася от себе си и своето величие, че за известно време оскотява. И Давид може би забелязва, че когато егото му е напомпано, това не действа добре на управлението му.
Да се изживяват като богове е нещо нормално за царете в древността. Без друго, те са били обожествяване от своите поданици. Царят се държи като бог и се занимава със своите божествени проекти. Давид отхвърля това. Той си остава призимен, обикновен човек. Той е наш, един от нас. Помни какво е казал Бог: Дори царят трябва да се чувства равен на братята си.
Укротената душа
В центъра на песента има една красива метафора – майка с отбито дете на гърдите си. Картина на нежност и покой, майчинство. Възможно е Давид да е записал нечия майчина песен и да е направил авторска версия за Израил.
Наистина аз укротих и успокоих душата си;
като отбито дете при майка си,
така душата ми е при мене като отбито дете.
Думата душа в библейския текст носи различни значения – личност, Аз-а, страст, желание, емоция.
Метафората е изключително поетична: Укротих душата си като отбито дете.
Каква е душата ти?
Спокойна или ненаситна?
Да на доверието
Нашият проблем е в това, че ние предпочитаме да се домогнем сами до нещата, макар да не сме узрели за тях. А ако не не се получи, се разбиваме. Но човекът, който е духовно зрял, се доверява на Бог в добри и лоши дни. Бог е изворът на неговото бъдеще, на неговата надежда за утре. Фокусът винаги е надеждата.
Израилю, надявай се на Господа отсега и довека.
И така, зрялата духовност се справя с гордостта, успокоява душата и носи надежда.
Наистина този псалом се чете лесно, но трудно се живее…
Съгласни?