Йосиф и Мария не могат да си поемат дъх от чудеса. Те виждат и говорят с ангели. Веднага след раждането идват овчари, появили се сякаш от нищото. Разказват им за звезда – пътеводител на мъдреци от далечни земи, които идват на крака в техния дом с тежки дарове. Но времето минава и чудесата пресъхват. Ден след ден Мария се грижи за новороденото, а Йосиф „реди” оскъдния семеен бюджет, че да вмести още едно гърло.
40 дни след Рождество
Еуфорията минава, но за сметка на това се налага да се изпълнят няколко досадни ритуала. Според еврейския закон, 40 дни след раждането всяка жена е длъжна да извърши специален ритуал за очистване, а всеки първороден син трябва да бъде представен в храма – нещо подобно на благословението на деца, което и ние правим.
Мария и Йосиф отиват в Ерусалим. Там нещата също не са розови. Службите се изреждат по един и същи начин. Първосвещеникът Каяфа управлява вече 30 години, а новият – Анна – е негов внук. Шуробаджанашка работа, както казваме днес. Извън храма управляват римляните. Евреите са роби в собствената си земя и нищо не подсказва, че ще настъпи някаква промяна. Това е служба като служба – без изненади, но и без особен ентусиазъм. Но неочаквано нещо става.
Рождество през очите на Симеон
В Ерусалим живее един човек, Симеон, на когото Бог е казал, че няма да умре, докато не види Месията. Чудесно обещание. Мъжът чака. Времето минава, той остарява, а Спасителят все още Го няма. И един ден Светият Дух му казва: „Иди в храма. Там ще изпълня това, което ти обещах – ще ти покажа Спасителя”.
Симеон отива и какво да види? Един мъж, облечен с износени и закърпени дрехи. Личи му, че е бедняк. Това е Йосиф. До него стои опърпано дете. Не е Исус, говоря за Мария. По онова време жените са сключвали брак на около 15 години. Вероятно и двамата са били неграмотни. Освен това идват от Назарет – село с не повече от 400 жители. „Може ли от Назарет да излезе нещо добро?” – казва поговорката. Тези двамата носят на ръце дете, за което се знае, че е родено незаконно. Това означава, че в очите на хората Мария е жена без морални задръжки, не по-добра от една проститутка, а Йосиф е толкова глупав, че се жени за нея, макар да знае, че детето не е от него.
- Тук ли да чакам да дойде Спасителя, Господи? – пита Симеон.
- Няма нужда да чакаш, Той е пред очите ти – казва Господ.
Божието действие – скрито и разкрито
Това е истинското Рождество, чрез което Бог влиза в света. Не нашата идеалистична представа за него с ясла като удобна люлка със сладко магаренце и крава до него. Това е могъщото действие на Бога. И Симеон има очи, за да го види. Той отива при семейството, взема детето Исус на ръце и Го благославя
„Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума. Защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израел”.
В лицето на това белязано като незаконнородено бебе Симеон вижда светлина, слава и спасението на целия свят. Кой по време на тази скучна служба в храма може да предположи, че след 2000 години над 2 милиарда души ще наричат Христос – Спасител, а себе си – християни!