Интервю с Любка Златева
Люба и Злати – тяхната първа среща е на църковна екскурзия. Тя усеща привилегированото отношение. Той е организаторът и е запазил за Люба и нейната приятелка най-хубавата стая с родопските одеяла. Но идва краят на събитието и Злати иска услуга от пасторската дъщеря. Моли Люба да му намери Бранденбурските концерти. Търси ги тя, но ги няма. Тогава на Злати му притрябвала и друга музика. Или просто вече си има муза и търси контакт с нея.
Баща ѝ схваща ситуацията:
– Човекът е влюбен, но нашто не вдява – казва на жена си.
Но в любовта никога не е гладко и равно, та и сега. Тъкмо нещо започва да се случва в сърцето на младото момиче, кандидатът изчезва. За три месеца.
Чукне ли пощенската кутия, Люба първа тича. А там само служебни писма. Нейните родители мълчат и те нищо не знаят. Пък тя започва сама да се утешава: Много важно! Да не е само той!
А Злати го взели запас за някакво учение. Няма поща, няма телефони. Не успява да съобщи какво се случва. Само чака да го пуснат, и се обажда. Люба вече е щастлива.
Още препятствия
По онова време възможността за срещи на вярващите е ограничена. Така че пасторите правят всичко възможно да организират младите. На 9 септември са в Толбухин, на 1 май в Силистра. Любка е хармонист и диригент на Толбухинския хор. А Злати признава на пастора от Севлиево – Кирчо Куманов:
– В дъщерята на твой колега съм влюбен.
Кирчо е съпричастен, ще идват на сгледа. И си купуват костюми еднакъв цвят. Тревисто-зелени – приличат на горски.
– Ако Бог реши нещо да стане, отваря врата. Ако нещо ще се обърка, временно я затваря – философства леля Любки и ми казва, че това е първата ѝ голяма опитност.
На Кирчо едното дете вдига температура, а Злати без пастора си предложение не ще да прави. Иска да е официално, по всички правила. И добре, че става така. Защото първият ѝ въпрос щял да бъде: Кръстен ли си?
Пък Злати още не бил.
– Ако ми беше предложил, отговорът щеше да е Не.
Пръв критерий е това! И за времето, и за нея. Край! Черта!
Предложение и странни договорки
След това се срещат на Рилския манастир – тогава туризмът е на мода в църквата. Спускат се няколко лъча с младежи от цялата страна. Семейството на Любка се мести от Толбухин в Стара Загора и още не са разопаковали багажа. Баща ѝ я поверява на старейшината дядо Христо. И петък преди обед Люба и Злати са на разходка край реката. Той ѝ прави предложение. А пък тя – нито да, нито не. Ще пита родителите си. Ако татко каже не, значи не. Зарязва го.
Злати не се обезкуражава:
– А кога мога да получа отговор?
– Ами, след един месец.
Той си премълчава. Екскурзията свършва и кой откъде е – Любка в Стара Загора, Злати – в Габрово. Или пък не е стигнал дотам.
Защото на следващия ден на Иречек №10 в Стара Загора звънчето звъни.
– Гледам – той! А вкъщи – всичко на вили и мотовили!
Злати не издържа да чака. А баща ѝ се обажда на колегата си в Габрово – Атанас Гроздев:
– Танасе, залагаш ли си главата, че ще давам дъщерята.
– Ти залагаш ли си главата какво ни даваш? Защото ние даваме злато!
Един месец годеж и после сватба!
Първата поздравителна телеграма получават от Кремен Кръстев:
Честито! Да оправдаете един за друг имената си! Ти за него да бъдеш любов, а той да бъде златото за тебе.