Всяка цивилизация се гради не просто върху армии или технологии, а върху своите разкази – наративите за важните неща. Нашата стои върху Десетте думи – Божието свидетелство, Откровение и Завет. Познаваме ги като Десетте заповеди или Божият закон. Изговорени са не от цар, нито от съвет на старейшини, а от самия Бог пред един народ, излязъл от робство. Или по-точно изведен и спасен от Него. Затова звучат не толкова като закон, а като брачен договор.
Първата заповед е много лична, откровено съпружеска: „Аз съм твоят Спасител, да нямаш други богове, освен Мене“. Втората заповед е особено плашеща, заради трудностите с превода, но с нея се разбрахме миналия път: „Не си прави идоли, защото аз разследвам този въпрос, който се прехвърля в поколенията ти – обичта към Мен ще благославя до хиляда поколения след теб, а грехът – до 3-тото и 4-тото поколение. Но без страхове, приятели. Никой не носи отговорност за чужди грехове – както стана ясно от нашето изследване.
Идва ред на третата заповед. И тя е най-неразбираемата. Ето защо!
„Не изговаряй името на Господа, твоя Бог, напразно; защото Господ няма да остави без наказание този, който изговаря името Му напразно“Изход (20:7).
Първата част засяга поведението на човека: Не изговаряй напразно…
А втората говори за Бога: Защото Бог няма да оправдае такъв човек.
Трудности с превода
В третата заповед Бог се представя като е Съдия. И като такъв Той иска да оправдае всеки, който идва на съд при Него. Но ако този човек изговаря името Му напразно, Бог няма да го оправдае.
О! Ето защо заповедта е непонятна. Причината е в древния език, на който е написана.
В старите славянски преводи („не призывай имени Господа Бога твоего всуе“) се акцентира върху устното изговаряне – например в клетви. Така заповедта се тълкува най-вече като „не се кълни напразно“ или, „не се кълни лъжливо“. Но оригиналният смисъл е много по-широк:
тук глаголът תִשָּׂא (tissá) идва от корена נשא (nasa’), който означава: вдигам, нося, поемам, употребявам, присвоявам, прощавам.
И сега, ние в какъв смисъл да разбираме заповедта?
Ще ни каже Библията. Тази дума се среща в призивите за пророческо служене: „Издигни глас, възвиси гласа си“. Но тук не пасва: „Не възвисявай глас с името Господно напразно“… Няма логика!
Същият глагол, свързан с конкретно име, се употребява само на още едно място в Библията, когато се описва изработването на специалната дреха на първосвещеника — т.нар. нагръдник на съда: „Направи нагръдник на съда, изкусно изработен, по същия начин, както е ефодът; от злато, синя, моравочервена и червена прежда, и от преплетен висон да бъде направен. Да бъде четириъгълен и двоен; една педя дълъг и една педя широк. И украси го с вложени в злато камъни — четири реда камъни… Камъните да бъдат според имената на Израилевите синове; дванайсет, според имената им, гравирани като печат, всеки според името си, за дванайсетте племена. И ще носи Аарон на сърцето си имената на Израилевите синове върху нагръдника на съда, когато влиза в светилището, за спомен пред Господа винаги“ (Изход 28:15–29).
Какво виждаме тук? Единственото място, където се срещат тези две думи – съд и нося.
Първосвещеникът буквално „носи“ (същият глагол נשא – nasa’) имената на Израилевите племена пред Бога. По този начин символно е представена първосвещеническата служба на Исус в онова време. Аарон, като посредник между Бога и човека, носи имената на Израилевите синове за съд и памет. Задачата му е да ги представи пред Господа, за да ги оправдае Той пред Своя съд.
Какво означава да носиш името на Бога?
Миналия път обсъждахме това. Бог лично слиза при Мойсей, за да „провъзгласи името Господ“: „И Господ мина пред него и възгласи:
Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и верен,
който пази милост на хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях,
но никак не оставя без наказание, който въздава беззаконието на бащите върху децата и върху децата на децата, до третото и четвъртото поколение“ (Изход 34:5–7).
Ето го най-пълното самопредставяне на Господ в цялата Библия. И разбира се, това не са набор от звуци, които трябва да изговориш правилно, иначе Бог ще се обиди и няма да отвори някаква кодирана небесна врата. Неговото име не е магическо звучене, на което Той се отзовава лично. Какво е „името“ тогава? Бог сам „тълкува“ името Си чрез Своите качества: милост, вярност, търпение, справедливост.
И така, ако „името“ е характерът и „носенето“ означава представяне, тогава „Не носи името на Господа напразно“ означава „не представяй Неговия характер по фалшив начин“.
И това е един вид нашата отговорност. Колко пъти се е случвало да сгрешиш и хората да кажат: Ето такъв е Бог! Или гледай каква е църквата! В този смисъл съм много съгласна с Джонатан Сакс – бившият главен равин на Великобритания – който казва, че третата заповед се отнася до лицемерието в религиозен контекст. Тя е предупреждение към онези, които се представят като Божии хора, но постъпват противно на Неговия характер: немилостиво, нетърпеливо, нехуманно и безпринципно. Третата заповед иска от човека вярно да представи характера на Бога!
Третата заповед тук и сега
Много хора свързват третата заповед със забрана на лъжливи клетви или да не казваш лекомислено „Господи“. Но всъщност тя носи много по-голяма тежест. Предупреждава ни да не използваме Божието име като прикритие за лични амбиции, лъжа и насилие. Както се е случвала преди, като става и сега.
Кръстоносните походи – наречени „свещена война“ – обещават освобождение на Божи гроб, но на практика носят реки от кръв. Загиват не само мюсюлмани, но и евреи, и дори местни християни.
Инквизицията, която уж защитава „чистотата на вярата“, се превръща в инструмент за репресия и страх.
В ХХ век – националсоциалистическа Германия. Част от протестантските църкви застават на страната на Хитлер. Кръстът се съчетава със свастиката. Божието име се използва, за да се оправдае войната и идеологията на омразата.
Дори в съвременността – политически лидери често вплитат религиозен език, когато искат да представят своите политически решения като Божия мисия. Говорят за свещена война, когато става дума за геополитика и власт.
А може би най-фрапиращата картина – свещеници, които благославят оръжия и армии. Представете си: благословия за унищожение в името на Този, Който е завещал на Своите ученици: „Обичайте враговете си.“
Да призовеш Бог да оправдае насилие срещу невинни не е свято, а светотатство. Това е вид богохулство. Ето това е най-тежкото нарушение на третата заповед. Когато Божието име се употребява за демагогия, за манипулация, за оправдание на насилие – тогава ние не просто го произнасяме „напразно“, ние Го оскверняваме.
И това беше нашият разговор за днес. Ако темата ви е докоснала, споделете с приятели. А в следващата среща ще продължим да разлистваме страниците на Писанието и да търсим какво значат Божиите думи за нашето време.