А там имаше един Господен пророк на име Одид; той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: Ето, понеже Господ, Бог на бащите ви, се разгневи на Юдея, ги предаде в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.
2Летописи 28:9
Пророкът – вечната черна станция на Бога
Има един много интересен човек в една глава от Стария Завет. Втората книга на летописите разказва за пророк Одид. Лесно е да го подмине човек, защото присъства твърде епизодично, само в няколко стиха. Какво имаме за него? Една смела позиция, две-три изречения и социалните последици от неговата реч срещу жестокостите на войската.
Победителите ги посрещат с хляб и сол. А тук някакъв цивилен ги чака с обвинения. Да, опасно е. Да, може да го убият. Но пророкът – вечната черна станция на Бога– няма да замълчи:
– Вие си мислите, че сте победители. Не сте! Вие сте касапи!
Братоубийствена война и жестокостта на победителите
По това време Юда и Израил са разделени, след като са били едно. И сега си намират съюзници, за да воюват помежду си. Хора от една кръв и с една вяра търсят приятелството на езичниците, за да се нахвърлят един на друг.
Коалицията на Ефрем и Сирия напада Юда и побеждава. Пораженията са огромни. Има много жертви: загиват “сто и двадесет хиляди души в един ден” (2Летописи 28:6). Синът на царя е убит, а също първият човек след него и шефа на охраната на двореца. Войниците на Ефрем се завръщат триумфално в столицата, натоварени с плячка. Пленени са 200 000 души – предимно жени и деца. И тогава излиза Одид да приветства героите.
– Какво направихте, бе хора? Бог предаде братята ви в ръката ви, а вие ги убихте с гняв до небето. Тези хора са ваши братя. А вие възнамерявате да ги държите като роби и робини под себе си. Обаче няма ли във вас, в самите вас престъпления против Господа, вашия Бог?
Одид не само бичува, но дава и решение:
– И така, сега ме послушайте и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от Господа е върху вас.
Все още има здрав разум в Ефрем. И четирима влиятелни мъже застават зад Одид.
– Хора! Да не си навличаме Божия гняв!
Каква развръзка за плячкосаните жени и деца? До този миг те са парализирани от ужас. На кой пазар за роби ще ги продадат? На какъв господар ще попаднат? Дали ще разделят майка от дете, или брат от сестра? А сега съвсем неочаквано се отнасят с тях като с близки хора. Обличат ги, хранят ги, оказват им първа помощ и ги връщат с транспорт в родината.
Ето какво прави за тях Одид!
Ето отговорът на въпроса: То пък какво зависи от мен?
Исус в пространството между жертва и агресор
В ситуации като тази Исус също е в междинното пространство между жертвата и агресора. Йоан описва публичния скандал с жената, хваната в “самото дело” (Йоан, 8 глава). Какво дело? В леглото с чужд мъж. Какво ѝ се полага на безсрамницата? О, ако си мъж, който държи на своята правоверност, вече трябва да си се награбил с камъни. Имаш и съмишленици. Странно, но и до днес екзекутори винаги се намират. Бързо стават тълпа, която крещи и се настървява. Няма милост за грешницата. Те ще я смажат като червей със своята висока религиозност, с ревността си за Бога. Обаче Исус не е от тези хора. Той застава пред камъните. Именно тогава, когато е отгатнал стратегията на враговете си. Наясно е, че самият Той е мишената, че те се прицелват в Него, но чрез нея. Не е ли по-разумно да не се намесва? Вижте, господа, не съм част от проблема и нямам какво да кажа по случая.
Исус не просто прави опит да отърве жената от уличното правосъдие. Той изцяло се замесва, сякаш го касае лично. А то наистина го касае. Исус поема защитата на слабата позиция, на обречения случай. Да, те са силните, камъните са в тях. Но Той е тук – на бойната линия заради нея – между крехкия виновен живот и настървението на тълпата, която настоява за прочистване на църквата от греха, но всъщност иска да пролее Неговата кръв.
Нищо не зависи от мен – грешен отговор
Колко много неща се променят в нашия свят само защото някой застава с лицето си и високо казва своето мнение. Именно така се раждат някои от съвременните движения. Например Me too набра сила, когато една актриса написа пост в Туитър и призова жертвите на сексуален тормоз да последват примера ѝ, като напишат туит със споменатия хаштаг. Това явление продължава да променя нагласите на много места по света и води до някои законодателни промени.
Бог ни е дал собствен глас, с който можем да променяме своето обкръжение, своя свят. Но е нужна смелост, за да казваме какво си мислим, дори когато това ще ни струва нечие приятелство или собствения имидж. Гласът и личната позиция имат повече влияние отколкото си мислим. Нищо не зависи от мен е грешен отговор.