На всеки детски прощъпулник може да видите една и съща картина – горди и развълнувани родители, баби, дядовци и гости, наобиколили малко клатещо се човече, което още не е сигурно как точно да употребява краката си, и наредени пред него предмети. Всички със затаен дъх очакват към какво ще посегне малката ръчичка – към докторските слушалки или компютърната мишка, или калкулатора, или фотоапарата, или книжката, или цигулката… После следват възхитени възгласи от типа: „Браво, доктор ще стане! Инженер ще стане! Писател ще стане!…“
Интересно, никой не слага пред детето зидарска мистрия или боклукчийско камионче, или мотика, не. Дори самите ние да си вадим хляба с тези инструменти на почтения труд, искаме за детето си нещо „по-добро“, искаме „да не се мъчи като нас“, искаме да „успее“. И влагаме тази своя мечта в „кастинга“ на инструменти, които подреждаме пред него.
Всеки родител иска да види детето си успял човек.
Няма по-голямо мъчение за един възрастен родител да вижда как детето му се проваля, не може да открие призванието си в живота, хлъзга се надолу и накрая се превръща в мърморещ неудачник. Дори ние самите да сме такива, категорично не искаме децата ни да приличат на нас по това.
Но какво да правим, за да успеят децата ни в живота? Не просто да бъдат щастливи, да имат работа и да създадат семейство? А да „успеят“? Да постигнат мечтите си? Да можем и ние да се гордеем с тях! Е… добрата новина е, че има какво да направим. Не всичко зависи от „съдбата“, от това „какво им е писано“. Напротив, ние – майките и татковците – можем да качим децата си на влакчето на успеха (или на влакчето на провала).
За да бъдат децата ни успешни…
Например, не бива да им повтаряме популярните мантри от списанията, които звучат много готино, но всъщност са лъжливи и дори вредни – като „Ти можеш да станеш всичко, което си поискаш“. Вместо това е добре да ги оставяме да се провалят от време на време (о, ужас!), да ограничим достъпа им до електронни устройства, да им четем на глас… И това не е всичко! Слушайте внимателно.