Да четем ли книжки на детето? Естествено! Но защо, след като всички хубави приказки вече са разказани прекрасно като анимационни филмчета, много по-зрелищни и занимателни са от книжките. Не е ли по-добре детето да гледа „Спящата красавица“, вместо да му я четем с нашите скромни артистични таланти? Не, не е по-добре!
Четенето на книжки
е може би, най-важното, което родителите могат да направят за детето си, освен грижите за чисто физическите му нужди. Първо, така се създава много топла, интимна връзка между родител и дете – четенето на истории гушнати в леглото вечер преди заспиване е преживяване, което нито деца, нито родители забравят. Второ, колкото повече време четете книжки на децата си, толкова по-малко време ще прекарват те пред екрана. Изкушението да ги оставим на „електронната бавачка“, за да свършим купищата задачи, които ни се трупат, е огромно. Но и пагубно.
Трето, четенето на книжки на глас съвсем естествено преминава в лично четене, след като детето научи буквите. Ако то се е влюбило в книгите, още преди да се научи да чете, тази любов със сигурност няма да изчезне и след това. Напротив, ще се задълбочи. А няма смисъл да убеждаваме никого, че „четящите“ хора са сред най-качествените хора въобще.
Разбира се,
книжките трябва да бъдат съобразени с възрастта на детето,
но категорично трябва да присъстват в живота му още от бебешките месеци. Първо това са гумени книжки, които се мачкат и дъвчат във ваничката по време на къпане; след това са шарените книжки с картинки, направени от здрави материи, които издържат на дъвчене, дърпане, хвърляне и всякакви „силови упражнения“; после идват платнените книжки с копчета, връзки, картинки за залепяне и всякакви остроумни приспособления, с помощта на които детето опознава света и придобива умения; после идват книжките с кратки истории и много картинки, и така нататък, докато се стигне до книжките, които детето ще започне да чете само.
Дори да не разбира буквите, едно дете на година и половина с удоволствие разгръща по сто пъти една и съща книжка, издава звуци, характерни за съдържанието на някоя картинка и така показва, че не само я разбира, но и я помни. А дете, разгръщало книжки като малко, ще продължи да ги разгръща и като голям човек.