Берлинската стена – време за пророци

Матиас Мюлер знае как се диша в несвобода. Роден е близо до родното място на Мартин Лутер и по-голямата част от живота му минава зад Желязната завеса. Той има голямо семейство – трима синове и четирима внуци. Първата му работа е била да поправя пишещи машини и елки. По-късно учи теология в Германия и САЩ. Поверяват му различни проекти, като един от най-големите е медийният център Stimme der Hoffnung, който продуцира 24-часова радиопрограма и 24-часова телевизионна програма. В живота му има и българска следа. Това е Hope Channel Bulgaria.

Матиас Мюлер: време за пророци.
Време за пророци – падането на Берлинската стена в спомените на Матиас Мюлер.

В навечерието

На 9 ноември 1989 г. Матиас Мюлер е на юг и провежда младежка евангелизация. Онази вечер заедно с младежите участват в мълчалива демонстрация и преминават по улиците на града. Това е опасен марш, понеже всеки момент може да ги арестуват. На срещите идват много млади хора. Изглежда, че те се чувстват защитени да казват, каквото си мислят. Страхът е започнал да се пропуква, макар че от сцената Матиас вижда тук-там лица от Тайната полиция. След като представя темата си, той се прибира в малката стая, която е наел. Времената са толкова напрегнати, че събитията се сменят за минути. Светът е набъбнал с промени, които се люлеят между свободата и терора.

Берлинската стена – началото на края

Късно е, но Матиас решава да чуе новините. Включва телевизора и вижда как хората на КПП-то крещят: „Отворете вратата!“. После вратата се отворя. Матиас не вярва на очите си. Седи във фотьойла и по лицето му започват да се стичат сълзи: „Мога да говоря много за свободата, която търсеха младежите на онези срещи. Ние бяхме сграбчени от системата. Чудесно е да осъзнаваш, че живееш в свободна страна. Затова се разплаках“.

Стената – време за пророци

„Дишам свободно!“ е темата, която Матиас е планирал да представи следващата вечер. Но странното е, че заглавието е избрано месеци по-рано. И в това има нещо толкова пророческо! Защото онази петъчна вечер е първата, в която наистина се диша свободно.

Матиас разказва ясно, документално, с едър щрих, но все пак лично и емоционално. Бил е там, преживял го е. И днес се вълнува, докато се връща в спомена. Влизам в емоцията и съм благодарна, че мога да знам. И не само това, неговият разказ преминава в още една история, за да се прелее в големия пророчески поток… Е, спирам да пиша. Чуйте цялото интервю!