Всички епизоди на радио 3:16.
В общество, където децата напускат семейството след като завършат гимназия и ходят на гости на родителите си само по празници, проблемът с личните граници почти не съществува. Там проблемите са други – отчуждение, незаинтересованост, липса на грижа. В нашето общество, обаче, проблемът с „отделянето“ има съвсем друг оттенък. Кой и кога да сложи граница? Децата
Родители и деца – къде да сложим границите? Read More »
„Едно време не беше така“, „Едно време отношенията бяха по-истински“, „Едно време имаше истински мъже и жени“, „Едно време знаехме какво е чест“, „Едно време ядяхме истинска храна“, „Едно време…“ Почти сигурно е, че ако попаднете в компанията на възрастни хора и си говорите с тях достатъчно дълго време, ще чуете някоя от тези фрази
Носталгията – сладка и вредна Read More »
Обичаме рождествените празници. Почивка, срещи с приятели, вкусни неща на масата – радост за човека. Празнуваме рожден ден. Отбелязваме събитие. Изразяваме благодарност… Може би. Но важно е да не забравяме. Защото е толкова отдавна. Нормално е да забравим. Но това е важно. По-важно от обикновен рожден ден. Това рождение е само начало на един земен
Три преплетени в Едно – библейско послание за Рождество от п-р Петър Кузев Read More »
Поетът стои край изворите на Йордан и гледа водата. Пред него изниква картината на елен, който копнее за потоците и стене от жажда. В онзи сух климат животните жадуват за вода. Това е моята душа, казва поетът – елен във време на бездъждие. За такова време пише Еремия, когато кошутите раждат на полето и изоставят
Псалм 42 – Интимен дневник на духовната депресия Read More »
Всеки родител, дори родителите на най-послушните и добри деца, стига до мига, в който неговото мило и сладко дете тропа с крак и казва „Няма!“. Този период на възразяването започва около третата година и на практика не приключва никога. Изнервените родители започват да се мятат от една крайност в друга – или казват: „Време му
Когато детето почне да възразява Read More »
Псалм 69 (откъс) Избави ме, Боже; защото водите стигнаха до душата ми. Потъвам в дълбока тиня, където няма твърдо място да стъпя; стигнах в дълбоки води, където потопът ме покрива; изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; очите ми чезнат, докато чакам моя Бог. Тези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите
Песента на удавника Read More »