Господ е светлина моя и избавител мой;
от кого ще се боя?
Господ е сила на живота ми;
от кого ще се уплаша?
Когато се приближиха към мене злосторници,
противниците ми и неприятелите ми,
за да изядат плътта ми,
те се спънаха и паднаха.
Ако се опълчи против мен и войска,
сърцето ми няма да се уплаши;
ако се повдигне против мене война,
и тогава ще имам увереност.
Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся –
да живея в дома Господен през всички дни на живота си,
за да гледам привлекателността на Господа
и да Го търся в храма Му.
Псалом 27:1-4
Господ – замъкът на моя живот
Тази песен говори за живота с Бога, за това как да бъдем близки с Него.
Господ е светлина и избавител.
Той е моята крепост, замъкът на моя живот.
Бог е светлина, която ти помага правилно да виждаш света и да вземаш добри решения.
По принцип ситуацията е опасна. Враговете на поета воюват с него. Но те не идват в името на Небето. Става дума за лична вражда. В тази ситуация Давид е фокусиран:
Аз се облягам само на Бога. Всичките ми действия са в Неговото име. И ако има война против мене, дори тогава няма да изгубя тази увереност.
Поетът говори за физическото усещане за присъствието на Господа. Да наблюдавам светилището. Да виждам работата на Бога в този свят. Впрочем, едно нещо искам от Бога и за това постоянно ще се моля – да пребивавам в дома Господен. Да виждам прелестното лице на Всевишния. Да живея с Него. Това е поезия за копнежа по Бога!
Три действия на спасението
Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си,
ще ме покрие в скривалището на шатъра Си,
ще ме издигне на канара.
В тази песен Давид показва три действия на Бога.
1. В зъл ден ще ме скрие под покрова си. Тук се говори за шатрата, свързана с празника на шатрите. Това е място за временно пребиваване.
2. Ще ме покрие в скривалището на шатъра си.
Става дума за шатра, където младоженецът въвежда жена си. Влизането в шатрата е акт и гаранция за покровителство. Ти си под защитата на домакина. Той ще те запази на всяка цена.
3. И накрая, Бог ще те възвиси на скала. Ти повдигаш глава – това е жест на победител.
Поетът казва: Аз ще те прославя, защото Ти си ме направил победител.
Победата е третото действие на Божието спасение.
Така че, вярвате ли, не унивайте. Победата ни е подарък от Небето.
Търсете лицето Ми
Слушай, Господи, гласа ми, когато викам;
смили се също над мен и ми отговори.
Когато Ти каза: Търсете лицето Ми,
моето сърце Ти каза:
Лицето Ти ще търся, Господи.
Господи, бъди чувствителен към моя глас. Помилвай ме и ми отговори.
В сърцето на Давид звучи Божия глас: Търсете лицето Ми!
Отговорът е: Лицето ти ще търся!
Път и търсене
Научи ме, Господи, на пътя Си
и ме води по равна пътека…
Тук имаме два ключа: път и търсене.
Проблемът е, че ние знаем всичко за Бога. Чели сме книги. Слушали сме проповеди. Но Бог не е това, което пише в книгите. Цитираш и ето Го Бог! Бог не е дори богослужението.
Бог е търсене. Бог е път. Ние никога не го намираме напълно. Бог никога няма да се побере в твоя джоб или в моята, нито дори в богослужението. Той е по-голям от тях.
Приключението на вярата
Именно стремежът към Бога позволява пътя на вярата да не е скучен. Но ако аз всичко вече съм намерила. И до края на живота си възпроизвеждам едно и също, колко уморително е това. И колко обидно е, всъщност, за сърцето и за ума на необятния Бог.
Търсенето на Бога е един път – непознат път. И когато вървиш в този път на търсене, всеки миг всичко е ново за теб.
Това са постоянно нови открития за Бога и за човека.
Нови открития за близостта.
Открития за доверието.
Преживяването на поета достига до същината и притихва в очакването:
Чакай Господа;
дерзай и нека се укрепи сърцето ти.
Да! Чакай Господа.