Евангелизация в Пловдив
януари, 1990 г.
Демокрацията дойде. И след няколко месеца младежите предложиха: Да направим евангелизация! Събрахме се и решихме всяка сряда да каним хората да слушат за Библията. Разлепихме няколко афиша. А във вторник отидохме да почистим църквата преди първата тема. И още тогава пловдивчани започнаха да идват на тълпи, за да видят предварително мястото на обявеното събиране.
В сряда църквата се пръскаше по шевовете. Отворихме външната врата и гостите насядаха на стълбите. Но не успяхме да поберем всички. След темата имаше време за въпроси и отговори. Една жена се изправи и каза: „Защо не наемете зала, като не можете да ни съберете? Сега е свободно“. И ние набързо решихме – къде ще бъде следващата тема ще обявим по радио Пловдив.
Библията влиза в Партийния дом
В четвъртък тръгнах да търся зала. Тук-там, накрая отидох в Партийния дом. Днес там е Концертната зала. „Така и така – казах на администратора – искаме да ползваме залата.“ Той отсече: „Няма проблем! Но в сряда не може. „Подкрепа“ свикват гражданите на учредително събрание“.
Усетих, че на това място не може да бъде друг, освен партиен член и комунист. И казах: „Дай да ги гътнем!“ Това много му допадна и той вече беше готов да ми съдейства. В петък сутринта ме заведе при директора да представя писмена молба за залата. И той се подписа в левия ъгъл: „Разрешавам!“
Новината се разнесе между членовете на църквата като гръм. Никой не е очаквал, че Библията ще се проповядва в Партийния дом. Голяма радост!
Кой ще вземе залата – адвентистите или „Подкрепа“
Връщам се у дома. Жена ми ме посреща с вестник „Отечествен глас“. „Няма да има евангелизация в Партийния дом. КТ „Подкрепа“ свикват гражданите на учредително събрание в 6 часа вечерта“.
Уплаших се и аз. Грабнах вестника и отидох в партийния дом. Администраторът беше на моя страна. Предложи да избързаме: „Веднага намери парите и ги внеси в пощата“. И така, след няколко дена от „Подкрепа“ съобщиха, че променят датата.
Небивал интерес към Библията
Евангелизацията започна и още първата сряда в залата нямаше свободни места. Отстрани по цялата дължина на пътеките имаше правостоящи. И така, до края. Към 800 души присъстваха и на 10-те теми. Голям фурор! Имаше голям глад за Божието Слово, което е било задържано толкова дълго от хората.
Те сами идваха при нас да ни питат какво става: „Кажете ни какво пише в Библията“. В резултат на тези евангелизации нараснахме 4 пъти. Бяхме 2000 станахме 8000. И аз вярвам, че малко преди края ще мине по-мощна вълна, която ще залее не само България, но и целия свят.