Две думи за Марк
Марк е интересен герой. Като млад той става евангелизатор, а после напуска призванието си като страхливец. Това кара Павел да го презре: Нищо не става от този пъзльо. Варнава, друг от лидерите на ранната църква, вижда отвъд провала на младежа и му подава ръка. Благодарение на тази подкрепа до нас стига и тази динамична биография на Исус, която влиза в Свещеното Писание като Евангелие от Марк.
Богословите казват, че, за да разберем логиката на Марк, трябва да видим как прави сандвичи. Те са забелязали, че историите в неговия разказ се нареждат като „филии“ с екстра по средата. И ние ще намерим същината (или богословския ключ) именно в тази „среда“.
Какво има в сандвича на Марк
Преди да навлезе в бурите на три живота, Исус усмирява внезапно разразилата се буря в Галилейското море. Вятърът утихва. Учителят слиза на отсрещната страна – във всякакъв смисъл. И Марк започва да ни приготвя своя „богословски сандвич“ от срещите на Исус с едни мъж, една жена и едно дете с Исус. Всички те са разказани в Евангелието на Марк, 5 глава.
Първата „филия“ от сандвича на Марк
На Гадаринския бряг – едно нечисто място – Исус среща нечист човек. Той живее в гробищния парк (възможно най-нечистото място) сред хора с нечист бизнес. На местните не им стига свинската религия, но те отглеждат и свине на стада. А според правоверните юдеи, прасенцата са нечисти животинки. Марк ни казва, че нито вериги, нито човек могат да удържат въпросния психар. В него има легион демони. Ако вземем справка от историците – това си е бая дружина – между 3000 и 6000 бойци от вражеската армия. Разбира се, обладаването не е част от нашата култура и трудно можем да го разберем. Но хора, които са виждали за какво става въпрос, го преживяват драматично дори само като го разказват. Исус обаче казва една дума и човекът е свободен. Разумен, смислен и дори иска да Го последва.
Втората филия от сандвича на Марк
Учениците още не са се зарадвали на кампанията по изцеленията, когато идва Яир – важна личност с тежък проблем. Детето му, момиченце на 12 години, умира. И цялата му надежда е в този Лечител. След известни препятствия и преднамерено забавяне, те пристигат в дома, когато детето е мъртво и оплаквачките вият на умряло. Исус обяснява, че този театър е излишен, защото „тя спи“. После казва „Абра Кадабра“ (точните думи са Талита куми!) и дъщерята на Яир отваря очи.
Къде е екстрата на сандвича?
Но да се върнем на сандвича на Марк и да проследим поведението на Исус. Той се справя просто с две думи и с демоните на мъжа, и със смъртта на момичето. Това са две много драматични истории, които завършват с невероятни чудеса. На този фон историята на жената с кръвоизливите изглежда доста по-прозаична. Изглежда че въпросният богословски ключ не стърчи от текста, а е някъде навътре. Явно Марк се опитва да ни накара „да захапем“ по-дълбоко…