минало

Един американец в Казанлък

Интервю с Любка Златева Деветдесетте! Комунизмът пада и бившите соц-страни се отварят за евангелието. В България идва евангелизатор от Америка. Първият! Марк Финли говори в Москва, Робърт Уегли – в Казанлък. Първата евангелизация В България не бяхме виждали жив американец. И той сам се чуди защо не е в София, нито в Пловдив или Варна, […]

Един американец в Казанлък Read More »

Предложение за брак и други съдбовни решения

Интервю с Любка Златева Люба и Злати – тяхната първа среща е на църковна екскурзия. Тя усеща привилегированото отношение. Той е организаторът и е запазил за Люба и нейната приятелка най-хубавата стая с родопските одеяла. Но идва краят на събитието и Злати иска услуга от пасторската дъщеря. Моли Люба да му намери Бранденбурските концерти. Търси

Предложение за брак и други съдбовни решения Read More »

Да срещнеш човека за теб

Любка Златева, спомени, трета част Любка и Злати се запознават на църковна екскурзия. Младежи от цяла България се събират на Шипка. Злати отговаря за организацията. Много му се отдава тази работа – всичко точно, подредено и без грам паника. На определен срок пасторите ги местят и пращат Димитър Стойчев от Толбухин в Габрово. Но по

Да срещнеш човека за теб Read More »

Детски спомени – радости и неволи

Интервю с Любка Златева, втора част Пита кашкавал Преди купонната система нашите бяха купили пита кашкавал. Вече беше стагнацията и през зимата да си режат по мъничко. И къде ти хладилници тогава? Окачили я на една тел за тавана в мазата. В Ямбол имаше поделение и един войник, наше момче, дойде у дома. А татко

Детски спомени – радости и неволи Read More »

Спомен за баща ми

Интервю с Любка Златева Тя е такъв чешит, че прилича само на себе си. Цветна като пачуърк и съблазнителна като селска манджа! Скуката не я познава. Обича компанията на младите, природата и разходките с екстремен край, след които или я спасяват, или ѝ се карат. Много ги приказва понякога, но е весела и носи лек

Спомен за баща ми Read More »

Носталгията – сладка и вредна

„Едно време не беше така“, „Едно време отношенията бяха по-истински“, „Едно време имаше истински мъже и жени“, „Едно време знаехме какво е чест“, „Едно време ядяхме истинска храна“, „Едно време…“ Почти сигурно е, че ако попаднете в компанията на възрастни хора и си говорите с тях достатъчно дълго време, ще чуете някоя от тези фрази

Носталгията – сладка и вредна Read More »